БИБЛИОГРАФИЯ

1. Някои бележки върху археологическите и историческите изледования в Тракия. Пловдив, 1885. (в съавт. Вл. Шкорпил).
2. O krasskych zjevech v Bulharsku. – Rozpravy Ceske akademie cisare Frantiska Josefa pro vedy, slovesnost a umeni, tr. II, IV, Praha, 1895, n. 29, S. 1-35.
3. Мир в село Малка Кайнарджа в 1774 г. – Светлина, V, 1895, кн. 3, с. 43-45.
4. Изворни места на реката Тъжа. – Светлина, V, 1895, кн. 4, с. 59.
5. Църквата „Св. 40 мъченици“ в град Велико Тървново. – Светлина, VI, София, 1896, кн. 3, с. 38-40.
6. Две надписи, найденные в Болгарии на месте древнего Дионисополя. – Записки Имп. Одес. об. ист. древн., XIX, 1896, 27.
7. Объяснение двух греческих надписей, найденных в Болгарии, на месте древнего Марционополя. – Записки Имп. Одес. об. ист. древн., XIX, 1896, 95-99.
8. O krasskych zjevech v Bulharsku. – Vestnik Ceske akademie cisare Frantiska Josefa pro vedy, slovesnost a umeni, V, Praha, 1896, S. 56-59.
9. Древние надписи, найденные в Болгарии. – Записки Имп. Одес. об. ист. древн., XX, 1897, 77-80.
10.  Древние надписи, найденные в Болгарии. – Записки Имп. Одес. об. ист. древн., XXI, 1898, 17-22.
11.  Древние надписи, найденные в Болгарии. – Записки Имп. Одес. об. ист. древн., XXII, 1900, 16-22.
12.  Neue Funde in Varna. – Jahreshefte des Osterr. Archaol. Instit., Beiblatt, III (Wien, 1900), S. 67-74.
13.  Няколко думи за разкопките в Абобските развалини и за тяхната история. – Годишен отчет на Варненската държавна мъжка гимназия за 1901 г. Варна, 1901, 16-24.
14.  Corpus Inscriptionum Latinarum, concilio et auctoritate Academiae litterarum regiae Borussicae. Vol. III, Supplementum, Berolini, 1902, ed. Th. Mommsen, O. Hirschfeld, A. Domaszewski. (Надписите от Мизия са издавани със сътрудничеството на Карел Шкорпил)
15.  Географический обзор: Абобская равнина и горы ее окружающие. Старые поселения на Абобской равнине. – ИРАИК, Х, 1905, 16-29.
16.  Укрепления Абобской равнины. – ИРАИК, Х, 1905, 30-61.
17.  Постройки в Абобском укреплении. – ИРАИК, Х, 1905, 62-152.
18.  Строительный материал. – ИРАИК, Х, 1905, 153-172.
19.  Знаки на строительном материале. – ИРАИК, Х, 1905, 250-264.
20.  Рисунки на камнях и кирпичах и скульптурные фрагмены. – ИРАИК, Х, 1905, 281-286.
21.  Домашный вид и промысел. – ИРАИК, Х, 1905, 301-317.
22.  Оружие. – ИРАИК, Х, 1905, 318-321.
23.  Снабжение водой. – ИРАИК, Х, 1905, 322-324.
24.  Курганы. – ИРАИК, Х, 1905, 325-337.
25.  Мегалитические памятники. – ИРАИК, Х, 1905, 372-384.
26.  Памятники в окрестностях Абобской равнины: Стана, Провадийские горы, водораздельные возвышености и Шуменские горы. – ИРАИК, Х, 1905, 385-442.
27.  Некоторые из дорог Восточной Болгарии.  – ИРАИК, Х, 1905, 443-502.
28.  Окопы и земляные укрепления Болгарии. – ИРАИК, Х, 1905, 503-543.
29.  Вновь открытая надпись Омортага. Столицы (аулы, становища) древних Болгар. - ИРАИК, Х, 1905, 544-554. (Заедно с Ф. И. Успенски)
30.  О земляных укреплениях и окопах. – ИРАИК, Х, 1905, 558-569.
31.  Antike Denkmaler in Bulgarien (Schriften der Balkankommision. Antiqu. Abt. IV) – unter Mitwirkung von E. Bormann, V. Dobrusky, H. Egger, H. Hart, V. Hoffiler, J. Oehler, K. Skorpil, A. Stein, J. Zingerle, bearbeitet von E. Kalinka, Wien, 1906, 440 s.
32.  Римската кула. – I годишен отчет на ВАД за 1906 г. Варна, 1907, 15-16; II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 26-28.
33.  Аладжа манастир. - I годишен отчет на ВАД за 1906 г. Варна, 1907, 24-26; II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 35-36.
34.  Основанието на град Варна. - II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 24.
35.  Цитаделата барут-хане (джипане кале). - II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 24-26.
36.  Откритието в канала. - II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 29-31.
37.  Богданова чушма във Варна. - II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 31-33.
38.  Малки съобщения за град Варна. 1. Подземие между град Варна и върха Турна-тепе. 2. Предание за стара Варна. 3. Кърък-джамия. 4. Градът „Варна“ в Маджарско. 5. Стари градища в гр. Варна. - II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 33-35.
39.  Малки съобщения из Варненско. 1. Златната корона от Каварна. 2. Момина могила до с. Тюрк Арнаутлар. - II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 40-41.
40.  Абоба-Плиска и Велеград. - II годишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, 47-48.
41.  „Владиславов отдел“ при Варненския музей. – ИВАД, I, 1908, 69.
42.  Писмото на цар Николай I за поставяне на паметник на Владислава във Варшава. – ИВАД, I, 1908, 70.
43.  Паметник на Владислава. – ИВАД, I, 1908, 71-73.
44.  Преслав. - А. Географически преглед на околността му. Б. Старата столица. В. Разкопки. Г. Латински надписи. – ИВАД, III, 1910, 101-146.
45.  План на старата българска столица Велико Търново. – ИБАД, I, 1910, 121-154.
46.  Grabfund in Balcik. – Jahreshefte d. Osterreichischen archaolog. Instit. Beiblatt, XV (Wien), 1912, 101-134.
47.  Бележки за старата българска столица Преслав. (с резюме на френски език) – ИБАД, IV, 1914, 129-147.
48.  Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914, I, 202 с., 25 табл. и 4 карти. (Материали за археологическата карта на България, кн. 1)
49.  Старобългарски паметници. – Сб. Добруджа, 1918, 191-234.
50.  Starobulharske stany (lagery) I valy na poloostrove Balkanskem. – Sbornik ceske spolecnosti zemevedne, XXV, Praha, 1919, p. 41-47.
51.  Какво може да се види във Варненския музей. – Вечерни часове (Варна), I, бр. 1, 13.03.1922, 12-13; бр. 2, 8.04.1922, 28-30; бр. 3, 6.05.1922, 45-46; бр. 4, 4.06.1922, 61-62; бр. 5, 24.06.1922, 76-78. (също отделна книжка като приложение към тази годишнина, 40 с.)
52.  Първа книга в защита на българската народна старина. В полза на фонда „Българска старина“. Варна, 1924, 13 с., 3 табл.
53.  Пограничен български окоп между р. Дунав и Черно море. – Сб. В чест на В. Златарски, София, 1925, 543-553.
54.  Славянски научно-културен център в Цариград. – Юбилеен сборник на славянското дружество в България, 1899-1924. София, 1925, 95-101. (За дейността на руския археологически институт)
55.  Нови страници от старобългарската история. – Ловна просвета, I, 3, 1925, 1-4. (За Мадарския конник)
56.  Великият бог на града Одесос (Варна). – Варненски вестник на вестниците, II, Варна, бр. 2, 24.05.1925, 2.
57.  Старини в Черноморската област, I. София, 1925.
58.  Мегалитни паметници и могилища. Старини в Черноморската област, Част I. София, 1925, 66 с. (Материали за археологическата карта на България, кн. IV).
59.  Опис на старините в Черноморската област. Ч. II. 1. Светилища и паметници с изображение на конници. София, 1926, 91 с. (В памет на Хермин Шкорпил)
60.  Надгробни камъни на предците на Стефан Караджа. – Морски сговор, III, Варна, 1926, бр. 5, 8-9. (За надписи от село Факия, Бургаско)
61.  За Владислав Варненчик. – Варненски вестник на вестниците, III, Варна, бл. 3, 24.05.1926. (Превод на откъслек от книгата на Ал. Ирасек „От Чехия до края на света“, Прага, 1920)
62.  Исторически бележки за град Варна. – Списание на БИАД. София, 1927.
63.  Към находката на статуи „Каменни баби“ до с. Ендже (Шуменска околия). – Варненски вестник на вестниците, IV, Варна, бр. 4, 24.05.1927.
64.  B. Filov, Die archaische Nekropole von Trebeniste am Ochrida See, unter Mitwirkung von K. Skorpil. Berlin, 1927, mit 15 Lichtdrucktafeln und 119 Abbildungen im Text, 110 s.
65.  Бележки върху нумизматиката на град Одесос (Варна). – Варненски кореняк, Варна, I, бр. 10, 1.02.1928, 2-3; бр. 11, 1.03.1928, 2. (Преглед на монетосеченето на града от предримската епоха)
66.  Nekolik archeologickych pamatek z vychodnicho Bulharska. – Rozpravy Ceske Akademie Ved a umeni, tr. I, v Praze, 1928. (Съвместно с А. Салач)
67.  Старобългарска съобщителна мрежа около Преслав и крепостите по нея. – БИБ, II, 2, 1929, 80-111.
68.  Паметници от столицата Преслав. – Сб. България 1000 години, 1930, 183-275, с 50 табл.
69.  Царският тип на монетите на град Варна в сбирките на Варненския музей. Приложение към: Варненски общински вестник, Варна, бр. 229, 5.07.1930 (Материали за историята на град Варна, XXII)
70.  Морският музей. – Морски сговор, VII, Варна, 1930, бр. 6, 27-29. (История, разпределение, състояние и задачи)
71.  Надписи от Първото българско царство в Черноморската област на Балканския полуостров. - Bsl. II, 1930, 189-195, с 4 обр.
72.  Стратегически постройки в Черноморската област на Балканския полуостров, I. Главната преградна линия в източнобалканската крепостна система. - Bsl. II, 1930, 197-230.
73.  Разкопки на могилите до с. Галата. – Варненски кореняк, V, Варна, бр. 7 (52), 1.11.1930. (За проведените разкопки от А. Салач и К. Шкорпил. Статията е подписана – от „Варненския музей“)
74.  Relefi bronzove vazy muzea ve Varne a mythus o Ifigenii v Tavride. – Hlidka archaeologicka, III/2, Praha, 1930, p. 421-436. (Заедно с А. Салач)
75.  Археологически бележки от Черноморското крайбрежие. I. Круни и Дионисопол. II. Към гробната находка в Балчик. III. Могилната находка от Варненската махала Сез-севмес. IV. Постройки в дорийски стил от Черноморската област (с рез. на немски ез). – ИБАИ, VI, София, 1930/1931, 57-88.
76.  Надписи от Първото българско царство в Черноморската област на Балканския полуостров. Част II. Печатът на княза Борис-Михаил (852-889) във Варненския музей. – Bsl., III, 1931, 1-10.
77.  Стратегически постройки в Черноморската област на Балканския полуостров. I. Главната преградна линия в източнобалканската крепостна система. Преградната линия от пролома на река Елешница до Сливенския проход. - Bsl. III, 1931, 11-32.
78.  Надписи от Първото българско царство в източната част на Балканския полуостров. Част III. Надписът от с. Хамбарлий (с рез. На немски ез.) – Bsl. III, 1931, 333-382, с 4 табл. (Заедно с П. Ников)
79.  Великият бог на град Одесос (Варна). – Приложение на Варненски общински вестник, XXXV, бр. 245-246, 10.04.1931, отдел II – античен, 17-21.
80.  „Ефебията“ (юначеството) на гр. Одесос (Варна). - Приложение на Варненски общински вестник, XXXV, бр. 245-246, 10.04.1931, отдел II – античен, 21-24.
81.  Мадаро-могилското плато. – Bsl. IV, 1932, 85-130.
82.  Паметниците, които имат връзка с морето и крайбрежието. – Морски сговор, IX, Варна, 1932, бр. 2, 8-9.
83.  Б. Сакъзов, Мадарските старини според новите проучвания на Карел Шкорпил. – Мир, бр. 9570, 4.06.1932. (Статията предава изявления на К. Шкорпил относно тракийския произход на Мадарския конник (срв. № 128). По повод на изявленията вж. Г.И. Кацаров, Новите изявления на К. Шкорпил. – Мир, бр. 9572, 7.06.1932, и отговора на К. Шкорпил: Б. Сакъзов, По повод изявленията на К. Шкорпил за мадарските старини. – Мир, бр. 9578, 15.06.1932)
84.  Нови надписи от времето на Първото българско царство. – Морски сговор, IX, Варна, 1932, бр. 8, 13-14.
85.  От град Одесос (Варна) през хижа „Родни Балкани“ до нос „Емине“. – Родни балкани, III, Варна, 1933, бр. 2, 6-7.
86.  Материали към въпроса „за съдбата на прабългарите и северите“ и към въпроса „за произхода на днешните българи“. – Bsl., V, 1933-1934, 162-182, с цветна етнографска карта на източната половина на Балканския полуостров.
87.  Печати върху амфори от Черноморското крайбрежие. – ИБАИ, VIII, 1934, 24-34.
88.  Исторически бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. – Морски сговор, XI, Варна, 1934, бр. 1, 9-11; бр. 3, 5-7.
89.  Походът, поражението и смъртта на император Никифор I през 811 г. – Морски сговор, XI, Варна, 1934, бр. 5, 10-14.
90.  Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. 1. Добруджа. – Морски сговор, XIII, Варна, 1936, бр. 6, 107-111.
91.  Походът на Крума в Източна Тракия (812-813) и трофеите от този поход. - Морски сговор, XIII, Варна, 1936, бр. 10, 178-181.
92.  Антични паметници с изображения на тракийския конник във Варненския музей. – ИБАИ XIII, 1939, 129-150.
93.  Един важен въпрос от българската история. Мястото, дето се е покръстил княз Борис-Михаил. Данни в полза на Варна. – Зора, бр. 5957, 26.04.1939.
94.  Укрепленията на Първата българска държава в Северна Добруджа край Дунава и Черноморския бряг. – ИИД, XVI (XVIII), София, 1940, 525-535.
95.  Антични паметници от Западното Черноморско крайбрежие. 1. Паметници от Варна. – ИБАИ, XIV, 1940/1942, София, 1943, 8-52, с 41 табл.
96.  Един важен въпрос в българската история. Мястото дето се е покръстил княз Борис. Данни в полза на Варна. – Варненска поща, бр. 8991,1944.

1. Материали по археологията и античeската география на България. I. Български паметник от Ямбол. – ПСп, V, 1887, кн. 21/22, 523-525.
2. Паметници из Българско. – Дял I, част I Тракия (Сакар планина и околността й), София, 1888, 90 с., с 1 табл. и 10 фиг.
3. Географията на България и притурка за съседните с България земи от И. Велков. Учебник за средните заведения, Пловдив, 1889, 188 с., с 13 фиг. в текста.
4. Средновековни черкви и гробища в София. – МСб, II, 1890, 46-60.
5. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Археологическо изследване. Древнебългарски паметници (с две фигури). – СбНУ, III, 1890, 3-40.
6. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Археологическо изследване.  - СбНУ, IV, 1891, 103-145.
7. Антически надписи из разни краища на България. – МСб, IV, 1891, с. 146-155.
8. География и статистика на княжество България за долните и горните класове на гимназиите въобще и за всички, които искат да се запознаят с отечеството си. Второ преработено издание, Пловдив, 1892, 248 с., с 21 фиг.
9. Старовремски надписи из разни краища на България. – МСб, VII, 1892, 84-110.
10.  Надписи и изображения на конници из разни краища на България. – СбНУ, VII, 1892, 59-81.
11.  Паметници из Българско, отд. III, ч. II. Североизточна България в географско и археологическо отношение. - СбНУ, София, 1892.
12.  Североизточна България в географическо и археологическо отношение. – СбНУ, VII, 1892, 3-83; СбНУ, VIII, 1892, 3-58.
13.  Antike Inschriften aus Bulgarien. – AEM, XV, 1892, с. 91-110; 204-222. (Към надписите има бележки и допълнения от Е. Борман, К. Иречек и В. Томашек).
14.  Antike Inschriften aus Bulgarien. – AEM, XVII, 1894, с. 170-224. Продължение на № 13.
15.  Първобитните люде в България. – В: Първобитните люде. Антропологически беседи от Шарл Дебьерр. Шкорпил - притурка и 84 рис., Пловдив, 1896, 196 с.
16.  Първобитните люде в България. Второ допълнено издание на притурката към Ш. Дебьерр, Първобитните люде, Пловдив, 1896. Пловдив, 1896, 29 с., с 1 табл. и 6 фиг. в текста.
17.  Нови старини в Дионисопол (Балчик). – Светлина, VI, София,1896, кн. 5, 73-74; кн. 8, 125-126.
18.  Altbulgarische Inschriften. – AEM, XIX, 1896, 237-248.
19.  Паметници на град Одесос-Варна. (Паметници из Българско). – Годишен отчет на Варненската държавна мъжка гимназия, 1897/1898 г. Варна, 1898, 3-45.
20.  Могили. (Паметници из Българско). Пловдив, 1898, 168 с., с 70 обр.
21.  Природни богатства из Българско. Кражски явления. (Подземни реки, пещери и извори). Пловдив, 1900, 55 с.
22.  Pamatky thracke. – Ceske Museum Filologicke (Praha), VI, 1900, p. 1-9. Надписи и оброчни плочки от Кабиле.
23.  Първата българска столица до Абоба. (Предварителни изследвания). – Годишен отчет на Варненската държавна мъжка гимназия за 1901 г. Варна, 1901, 3-16.
24.  Походът на Владислава през България в 1444 г. и битката при Варна. – ИВАД, I, 1908, 48-67.
25.  Отчет за дейността на настоятелството през изтеклата 1908 г. – III годишен отчет на ВАД за 1908 г. Варна, 1908.
26.  Римският водопровод в гр. Варна. - ИВАД, II, 1909, 3-7.
27.  Разкопки на могили до град Варна. - ИВАД, II, 1909, 8-14.
28.  Турските укрепления във Варна от 1828 и 1834. - ИВАД, II, 1909, 33-53, с 1 план.
29.  Обяснения към плана на гр. Варна. – ИВАД, II, 1909, 54-71. (Посочени са архитектурните и археологическите паметници в града от всички епохи)
30.  Откритието в канал. - ИВАД, II, 1909, 75-76.
31.  Песъчливият насип между морето и езерото. - ИВАД, II, 1909, 76-77.
32.  Изнесени старини от гр. Варна. - ИВАД, II, 1909, 77-78.
33.  Одесос и Варна. - ИВАД, III, 1910, 3-23. (Разгледани са археологически находки от околността на града с бележки за името на Варна)
34.  Девненските извори. - ИВАД, III, 1910, 89-92.
35.  Преслав. - ИВАД, III, 1910, 101-146.
36.  Предполагаемият гроб на Владислав „Варненчик“. – IV годишен отчет на ВАД за 1909 г. Варна, 1910, 13-15.
37.  Материали за историята на град Варна. – V годишен отчет на ВАД за 1910 г. Варна, 1911, 8-18.
38.  Пазители на проходите. - ИВАД, IV, 1911, 69-73.
39.  Неизвестно писмо и крайбрежни насипи. - ИВАД, IV, 1911, 77-86.
40.  Холерата във Варна в 1829 г. - ИВАД, IV, 1911, 107.
41.  Аладжа манастир. – V годишен отчет на ВАД за 1910 г. Варна, 1911, 18-20.
42.  Милиярни стълбове до град Русе. - ИВАД, V, 1912, 3-4.
43.  Находка на сребърни тасове до гара Синдел. - ИВАД, V, 1912, 24-25.
44.  Балчик. - ИВАД, V, 1912, 47-62.
45.  Археологически бележки от Странджа планина. (с резюме на френски език) – ИБАД, III, 1912/1913, 235-262.
46.  Двадесетгодишната дейност на Варненското археологическо дружество 1901-1921 г. – ИВАД, VII, 1921, 1-84.
47.  Печат на княз Михаил-Борис. - ИВАД, VII, 1921, 108-118.
48.  Преглед на древнобългарските паметници. - ИВАД, VII, 1921, 118-124.
49.  Древнебългарски паметници. - Притурка към ИВАД, VII, 1921, 9-27. (Разглеждат археологически паметници от Варна, Плиска, Кадъкьой, сега Малък Преславец).
50.  Владислав Варненчик 1444-1923. Издава Варненското археологическо дружество по случай идването на полските гости през 1923 г. Варна, 1923, 32 с., 1 карта.

1. Алексиев, Й. Карел Шкорпил – между Търново и Плиска. - В: ПЛИСКА-ПРЕСЛАВ, Том 11. Материали от Национална научна конференция с международно участие „Карел Шкорпил и българската средновековна археология“, посветена на 150 години от рождението на Карел Шкорпил и 110 години от началото на проучванията в Плиска, 2-3 октомври 2009 г., НИАР-Плиска, София, 2015, 35-39.
2. Байчев, А. Варненска хроника. Почетен диплом на братя Шкорпил. – Утро, 17.05.1922.
3. Балев, Д. Първият престолен град Плиска приюти в развалините си тялото на Карел Шкорпил. – Варненска поща, Варна, бр. 8989, 16.03.1944.
4. Бешевлиев, В. Карел Шкорпил като епиграф. - В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил, София, 1961, 25-27.
5. Биографични бележки на Карел Шкорпил. – Личен архив Мария Херман, внучка на Карал Шкорпил. (в момента архива се намира в Археологически музей - Варна)
6. Бояджиев, Ст. Приносът на К. Шкорпил и А. Рашенов за изследванията на църквата на Джанавар тепе във Варна. - В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Материали от VII лятна научна среща Варна, 25-27 юни 1999 г., София, 2000, 185-194.
7. Валериев, Й. От архивите – за античния град Залдапа (тогава все още „Абтаат кале/ Абритус“). - В: Добруджа. Сборник в чест на 60 години проф. дин Георги Атанасов, 32, Силистра, 2017, 161-168.
8. Велков, В. Библиография на трудовете на Карел Шкорпил. - В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил, София, 1961, 73-85.
9. Въжарова, Ж. Връзките на Карел Шкорпил с руските учени. - В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил, София, 1961, 63-71.
10.  Вълчев, М. Първите планове на Залдапа в архива на Карел Шкорпил. – В: Добруджа. Сборник в чест на 60 години проф. дин Георги Атанасов, 32, Силистра, 2017, 169-176.
11.  Върблянска, Д. Из преписката на Карел Шкорпил с Иван Шишманов. – В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил, София, 1961, 49-61.
12.  Георгиев, П. 100 години Абоба-Плиска. - В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Материали от VII лятна научна среща Варна, 25-27 юни 1999 г., София, 2000, 152-163.
13.  Георгиев, П. Заслугата на Карел Шкорпил за откриването на Плиска и за някои негови интерпретации. – В: ПЛИСКА-ПРЕСЛАВ, Том 11. Материали от Национална научна конференция с международно участие „Карел Шкорпил и българската средновековна археология“, посветена на 150 години от рождението на Карел Шкорпил и 110 години от началото на проучванията в Плиска, 2-3 октомври 2009 г., НИАР-Плиска, София, 2015, 13-19.
14.  Георгиева, С. Пионерите на археологическото дело в България. – Вечерни новини, бр. 2251, 15.11.1958.
15.  Георгиева, С. Сто години от рождението на Карел Шкорпил. – Вечерни новини, бр. 2589, 19.12.1959.
16.  Гочев, В. Един пропуснат юбилей. – Морски сговор, Варна, XI, 1934, кн. 10, 2-3.
17.  Гочев, Яр. Начало на музейното дело във Варна. – Народно дело, Варна, 29.11.1980.
18.  Димитрова, Н. Преглед на архивния фонд „Варненско археологическо дружество“. – ИНМВ, X (XXV), 1974, 272-284.
19.  Дражев, П. Карел Шкорпил. – Учителско дело, бр. 5, 15.01.1960.
20.  Дуйчев, Ив. Карел Шкорпил. Един от основателите на нашата археологическа наука (По случай неговата осемдесетгодишнина). – Прометей, год. IV, кн. 1, 1939, 3-7.
21.  Златарски, В. Карел Шкорпил. – Летопис на БАН за 1915-1917, София, 1919, 78-83. (С кратка библиография)
22.  Иванов, Ив. Праисторическите изследвания във Варненско и братя Шкорпил. - В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Материали от VII лятна научна среща Варна, 25-27 юни 1999 г., София, 2000, 169-174.
23.  Арх. Инокентий. Хермин Шкорпил (1858-1923). – Морски сговор, Варна, 1934, кн. 3, 9-10.
24.  Арх. Инокентий. Карел Шкорпил. – Черно море, Варна, бр. 5023, 14.03.1944.
25.  Арх. Инокентий. Карел Шкорпил. – Морски сговор, Варна, XXI, 1944, 3/4, 31-33.
26.  Арх. Инокентий. Дневници II. Варна, 2014, 14-15, 204-205, 385-387.
27.  Интервю със сина на Карел Шкорпил. По случай 100 години от раждането на пионера на българската археологическа наука. – Личен архив Мария Херман.
28.  Кинов, В. Братя Шкорпил и Аладжа манастир. - В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Материали от VII лятна научна среща Варна, 25-27 юни 1999 г., София, 2000, 195-202.
29.  Кинов, В. Братя Шкорпил и Аладжа манастир. - Юбилеен лист. 150 години от рождението на Хермин и Карел Шкорпил, Варна, юни 2009, 3.
30.  Кинов, В. Виртуална експозиция „Братя Шкорпил“ в музеен обект „Аладжа манастир“. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 2, Варна, 2011, 7-11.
31.  Кинов, В. Аладжа манастир – иновативни практики и предизвикателства в музейното дело. – ИНМВ, XLV – XLVI (LX – LXI), 492-519.
32.  Конаклиев, А. Обхожданията на Карел Шкорпил в Търговищка област. - В: ПЛИСКА-ПРЕСЛАВ, Том 11. Материали от Национална научна конференция с международно участие „Карел Шкорпил и българската средновековна археология“, посветена на 150 години от рождението на Карел Шкорпил и 110 години от началото на проучванията в Плиска, 2-3 октомври 2009 г., НИАР-Плиска, София, 2015, 41-48.
33.  Манкова, Й. Архивът на Карел Шкорпил – извор за българската етнография. – В: Тракиецът и неговия свят, София, 1997, 31-43.
34.  Манкова, Й. Архивът на Карел Шкорпил – извор за българската етнография. - В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Материали от VII лятна научна среща Варна, 25-27 юни 1999 г., София, 2000, 203-213.
35.  Манкова, Й. Архивът на Карел Шкорпил в БАН – неизчерпаем извор и за българската народонаука. - Юбилеен лист. 150 години от рождението на Хермин и Карел Шкорпил, Варна, юни 2009, 4.
36.  Манкова, Й. Извори за българската фолклористика в личния архив на Карел Шкорпил. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 1, Варна, 2009, 42-65.
37.  Манолов, А. Посвещение на Добрева и Шкорпила. - Морски сговор, Варна, XXI, 1944, 3/4, 17.
38.  Маслев, Ст. Карел Шкорпил в България. – Славяни, 1960, кн. 3, 14-17.
39.  Минчев, Ал. Братя Шкорпил и Одесос-Варна. - В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Материали от VII лятна научна среща Варна, 25-27 юни 1999 г., София, 2000, 175-184.
40.  Минчев, Ал. 100 години от основаването на Варненското археологическо дружество и създаването на варненските музеи. - 100 години Варненско археологическо дружество. Юбилеен лист – 12.XII.1901 г.-12.XII.2001 г., Варна, 2001, 1-4.
41.  Минчев, Ал. 100 години Варненски музей. - В: Варненския музей 1906-2006. Справочник, Варна, 2006, 5-27.
42.  Минчев, Ал. ОСНОВОПОЛОЖНИЦИТЕ. – В: Варненския музей 1906-2006. Справочник, Варна, 2006, 29-32.
43.  Минчев, Ал. Братя Шкорпил и България – Обществена дейност и книжовно дело. – Юбилеен лист. 150 години от рождението на Хермин и Карел Шкорпил, Варна, юни 2009, 1-2.
44.  Минчев, Ал. Братя Шкорпил и началото на християнската археология в България. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 1, Варна, 2009, 28-41.
45.  Минчев, Ал. Братя Шкорпил и проучването на тракийската култура в България. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 2, Варна, 2011, 22-34.
46.  Мирчев, М. Карел Шкорпил. – ИБАИ, XV, 1946, 162-165.
47.  Мирчев, М. Една стогодишнина. – Народно дело, Варна, бр. 304, 23.12.1959.
48.  Мирчев, М. Карел Шкорпил като музеен деятел и общественик. – В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил, София, 1961, 15-23.
49.  Миятев, Кр.  Научното дело на Карел Шкорпил. – В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил, София, 1961, 5-14.
50.  Миятев, П., Г. Янтарски. Кореспонденция на Херменегилд и Карел Шкорпил с Константин Иречек (1881-1899). – В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил, София, 1961, 29-48.
51.  Мутафов, Eм. Карел Шкорпил и нашето минало. – Варненска поща, Варна, бр. 8989, 16.03.1944.
52.  Пейчев, А., инж. М. Николов, Ст. Станева, Д. Иванова. СКАЛНИ МАНАСТИИ по Шуменското плато. Шумен, 2001.
53.  Пенкова, П. Плиска, Мадара и Преслав през погледа на Карел Шкорпил. – Годишник на музеите в Северна България, кн. VII, 1981, 198-204.
54.  Петкова, Ем. Братя Шкорпил и Парк-музей „Владислав Варненчик“ – Началото. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 2, Варна, 2011, 36-55.
55.  Петрова, Л.  Битът и културата на българите – обект на проучвателската и събирателска дейност на Хермин и Карел Шкорпил. - В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Материали от VII лятна научна среща Варна, 25-27 юни 1999 г., София, 2000, 214-218.
56.  Петрова, Л. Интересът на Хермин и Карел Шкорпил към етнографията на България. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 2, Варна, 2011, 56-76.
57.  Плетньов, В. Варненски археологически музей. – 100 години Варненско археологическо дружество. Юбилеен лист – 12.XII.1901 г.-12.XII.2001 г., Варна, 2001, 4-5.
58.  Плетньов, В. Археологически музей - В: Варненския музей 1906-2006. Справочник, Варна, 2006, 39-42.
59.  Плетньов, В. Кастрици, крепостта открита от Карел Шкорпил. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 2, Варна, 2011, 12-21.
60.  Плетньов, В., Пр. Пеев. Бележки за промяната на бреговете на Варненския залив, изследванията на братя Шкорпил и някои нови проучвания във Варненско. - В: ПЛИСКА-ПРЕСЛАВ, Том 11. Материали от Национална научна конференция с международно участие „Карел Шкорпил и българската средновековна археология“, посветена на 150 години от рождението на Карел Шкорпил и 110 години от началото на проучванията в Плиска, 2-3 октомври 2009 г., НИАР-Плиска, София, 2015, 21-34.
61.  Покровски, С. Карел Шкорпил. – Варненски новини, Варна, бр. 8327, 14.03.1944.
62.  Полубояринова, Ол. Скръбна двадесетгодишнина на Морския музей. - Морски сговор, Варна, XXI, 1944, 3/4, 35-46.
63.  Протич, А. Заслугите на Шкорпил за юбилейните тържества. – Знаме, бр. 113, 20.05.1929. (Протестира, че К. Шкорпил не е бил поканен на юбилейните тържества в Преслав по случай 1000 години от Симеоновата епоха)
64.  Раймова, Яр. Архивният фонд на „Семейство Шкорпил“ в Регионалния музей във Високо Мито. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 2, Варна, 2011, 77-83.
65.  Рашев, Р. Карел Шкорпил – изследовател на ранносредновековната българска култура. – В: Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. Материали от VII лятна научна среща Варна, 25-27 юни 1999 г., София, 2000, 146-151.
66.  Руменов, Д., Ст. Славчева. Дружествени организации в Шумен 1878-1944 г. Шумен, 2011 г., 38-39.
67.  Скалицка, Х. Шкорпиловска литература в библиотеката на Регионалния музей във Високо Мито. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 2, Варна, 2011, 84-90.
68.  Скружни, Л. Братя Шкорпил – живот и произведения на учените-музейници. – В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 1, Варна, 2009, 5-27.
69.  Стоева, Хр. Чехи и Чешки възпитаници във Варна. Варна, 1997, 89-110.
70.  Стоянов, Ив. Карел Шкорпил и българската археологическа и историческа наука по случай неговата петдесетгодишна дейност в България. – Bsl., V, 1934, 162-234.
71.  Стоянов, К. 60 години Народен музей във Варна. – ИНМВ, II (XVII), 1966, 3-22.
72.  Стоянова, С. Братя Хермин и Карел Шкорпил. – В: Разкази за родния край Варна, Варна, 2008, 137-141.
73.  Танев, Н. За нашите старинни богатства. – Завети, II, 1935, 16.
74.  Трошев, К. Анализ на кореспонденцията на Херменегилд Шкорпил до Константин Иречек в периода 1880-1890 г. - В: ШКОРПИЛ – ИЗВЕСТНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО. Част 1, Варна, 2009, 66-72.
75.  Трошев, К.  Почина д-р Лудвик Скружни – чешкият изследовател на семейство Шкорпилови, приятел и пропагандатор на Варна и България, археолог, етнограф, музеен специалист 1937-2009. - Юбилеен лист. 150 години от рождението на Хермин и Карел Шкорпил, Варна, юни 2009, 4.
76.  Роков, Т. Зараждането на идеята за подводни археологически проучвания в България - Журнал за исторически и археологически изследвания, бр. 2, 2017, 110-117.
77. Krasny zivot zili, krasnou praci konali … Nejslavnejsi generace rodu Skorpilu. Regionalni muzeum ve Vysokem Myte, 2006.

Съдържанието на уеб сайта http://cubes.museumvarna.com/ в неговата цялост, както и всички изображения, лога, картинки, снимки, текстове, документи, бази данни и друга информация, публикувани в този уеб сайт са  под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз. Всяко използване, възпроизвеждане, промяна, публичен показ и сваляне на част или цялото съдържание на уеб сайта без изричното разрешение на носителя на правата е забранено, освен ако изрично е предвидено друго в релевантен нормативен акт.