Интересът на Карел Шкорпил към Търново датира още от 1886 г., когато посещава старата столица за пръв път. От това време са и първите му описания на търновските крепости и старини. По-късно, когато е преместен като учител в града, Карел започва активно да събира документални материали, да прави описания на крепостите в Търново и близката околност, да изработва карти на местностите и рисунки на по-забележителните паметници в района.
През 1893 г., след среща с княз Фердинанд, при негово посещение в Търново, на която най-вероятно е обсъждан въпросът за провеждане на археологически разкопки, Шкорпил подготвя „Рапорт за старините на Велико Търново и един проект за разкопките на старата българска столица“. Рапортът бил придружен от 37 таблици със снимки, скици и рисунки, проект за разкопки и първият план на старинния град, който е актуален и до днес. Шкорпил описва отделните части на някогашното Търново: Момина крепост, Царевец, Трапезица, Долна махала и Френк хисар. Подробно разглежда крепостните стени, портите и т.нар. „Балдуинова кула“. Накратко се спира и върху крепостите и манастирите в околностите на Търново.
До реализирането на този проект не се е стигнало, а през 1900 г. княз Фердинанд кани френския археолог Жорж Сьор да проведе разкопките в Търново. С това, както отбелязва Кръстю Миятев -
„приключиха заниманията на Шкорпил със „старата българска столица Велико Търново“. Той не се върна повече към нея може би защото разкопаването и проучването й беше поверено на чужденец или по-скоро защото вниманието му между 1899 и 1905 г. беше изцяло погълнато от разкопаването, изследването и обнародването на материалите на друга българска столица – Плиска“.
През 1887 г. Карел Шкорпил се мести във Варна, откогато датира научният му интерес към идентифицирането на монументалните градежи при Абоба.
