КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ВЪВ ВАРНЕНСКИЯ МУЗЕЙ

Представяме на вашето внимание една интересна брошура на Варненското археологическо дружество. Тя е издадена по повод 20 годишнината на дружеството и откриването на музея в друго помещение на девическата гимназия.
Запазили сме оригиналния правопис характерен за началото на XX век.

На 11 декември 1921 г. се отпразнува в Варна 25 годишнината от основаването на варненския музей и 20 годишнината на варненското археологическо дружество. В деня на юбилея биде открит музея в ново помещение, находище се в втория етаж на задното крило на девическата гимназия.

При откриването присътствуваха министърът на народното просвещение г. Ст. Омарчевски, пълномощния министр на чехословенската република г-н Кинцл Изерски, министърът на полската република г-н Д-р Т. Грабозски, софийския чехословенски консул, варненския чехски и полски консули г-да Кадлец и Рогалски, представители на софийския университет, на археологическия институт, на българската академия на науките, народния музей и др.

Пред входа на музея председателя на археологическото дружество г-н Шкорпил отправи следните думи към присътствующите, като посочи стръмната стълбата, която води към тавана на гимназията, дето 8 години се е помещавала в една стая част от варненския музей.

„По тази стълба водихме, като в курник, кмета на гр. Париж, г-н Русел.

Припомням си отговорът му на нашата приветствена реч:   Като съдя от добрите начинания, енергията и жизнеспособността на българския народ, в които се уверих напълно при своето пътуване, тази хубава страна, скоро ще достигне напълно просветените народи и ще извоюва отново онова високо место, което е заемала в миналото.“

Заведохме после високия гост по 11 дървени и 71 каменни стъпала, в подземието на гимназията дето се е помещавала останалата част на музейните сбирки.

„Г-да, продължи председателът, по тези стълби пренасяхме преди 8 години старини от горния музей в подземието, когато получихме заповед от  бившия директор на гимназията Д. да изпразним в най-кратък срок горната музейна стая, която щела да се употреби уж за некакъв курс по рисуване,

Оскърбени от душа от постъпката на един уж просветен началник изпълнихме неговата по­лицейска заповед.

Г-да, днес стоим пред входа на едно достойно музейно помещение, благодарение на Вас, господине министре.“

Гостите влизат в музея и го разглеждат с го­лям интерес. След разглеждането председателя се обърна към гостите и им посочи в варненските лозя паметната местност Теке Караач, на лево под безжицния телеграф до с. Франга, дето е намерен печатът на нашия велик и благоверен владетел Михаил-Борис. Председателът обърнат към г. министра каза следното: „Господине министре, дадохме вече две молби до подведомственото ви министер­ство, за да се отчуждят десет декара лозя в Теке Караач, за да можем да разкрием основи на мънастирът и на храма, в които предполагаме да е живеял и се е поминал Михаил-Борис.

Належа ще е, г-не министре, подробното изследвание на местността, за по-доброто обяснение на една от най-светлите страници от нашата исто­рия. Пред вид на многобройни старохристиянските старини из околността на града ни, възможно е, че Борис е, може би, покръстен в нашата Варна “

Министерът обеща, че ще направи потреб­ното за отчуждаването[1].

При разглеждането на Владиспавовия отдел, в който се съхраняват оръжия и други предмети, намерени на полесражението от 1444 год. на за­пад от гр. Варна, г-н Шкорпил се обърна към представителя на възродена братска Полша с след­ните думи: „Имаме към Вас, г-не представителю, следнята молба: „Когато ще посетите родината Си, изпросете от некой полски музей или аристократ един модел на въоръжен рицар, облечен в шлем и броня, ризница и др. В такава носия се сражавали вашите съотечественици, когато преди 477 го­дини те се биели до нашия град с турците заедно с вашия храбър крал Владислав Варненчик за ос­вобождението на балканските християни.

Такъв един рицар би бил украшение на „Владиславовия отдел“ в нашия музей. Известно ви е, че Султан Мурад след сражението е подарил 12 такива пленени железни мъже (рицари) на султана в Египет и 6 такива на Караманлийския княз.“

При излизането на гостите от Музея пред­седателят ги изпрати с следните думи: „Без шум, тихо, уредихме това полезно културно учреждение, което прави чест на Варна ! Музеят е велика творба на частната инициатива.

Той е създаден с помощта на членовете на дружеството[2]. Варненската община е давала средно 500 лева годишно, окръжния съвет 130 лв., об­щините в окръга 40 лева, а държавата само 160 лева.

Музея заслужава една постоянна годишна по­мощ от държавата. Той представлява голям имот на държавата. Само един нейн предмет, златната кутийка, украсена с безценни камъчета (зумруди и др.) намерена до града, представлява грамадна стойност!

Нека варненския музей, тоя светилник на нашия хубав черноморски край пръска светлина върху нашето тъмно минало нека озарява умовете ни, нека буди и крепи надеждата и гордостта ни!