През 1923 г. Карел Шкорпил става главен инициатор и пръв председател на създаденото във Варна сдружение „Българска старина“, под почетното председателство на Варненския и Преславски митрополит Симеон. В него като колективни членове участвали археологическите дружества във Варна, Шумен, Разград и Преслав. Новоучреденото сдружение функционирало под прякото ръководство на Шкорпил, а основните му задачи били „да се грижи за паметниците на културата от времето на Първата българска държава в Плиска, Мадара и Преслав, както и да продължи разкопките по тези места, докато се разкрият всички старини.“.

На следващата година в Абоба-Плиска се организира голям всенароден събор. Карел Шкорпил, като един от главните организатори, пише брошурата „За защита на българската старина“. Целта на този събор била „да се заангажира вниманието на обществото и на Министерството на народната просвета към тия български старини, които след като Шкорпил ги е разкрил и проучил – Плиска през 1900 г. и Преслав през 1905 г. – бяха изоставени и забравени.“.

През юли 1926 г. в Шумен се свиква конгрес на Археологическите дружества в България, за ползотворната дейност на който отново допринася Карел Шкорпил. Малко по-късно „на общото годишно събрание“ настъпва промяна в устава на Сдружението – „със седалище Варна“ се замества „със седалище в град Шумен“, а за председател е избран Силвестриев.  Шкорпил продължава да поддържа връзка с новоизбраните, а от кореспонденцията, която са водили, се вижда, че е имало приемственост на идеи и взаимно обменяне на мисли и начинания. Имайки предвид големите заслуги на Карел Шкорпил и неговия принос за развиване дейността на Сдружението, годишното събрание от 12 декември 1936 г. го избира за негов почетен член.