„Тези страни, в които днес живеят българите, в старо време са били обиталище на различни други народи, от които едни с изминаването на времето съвсем измрели, а други са се смесили с други племена, та са съставяли така други народи с ново име. Още в дрезгавините на на историческото време, тези земи били населени с тракийци – народ, който само по името си изчезва тогава, когато дошли славяни на Балканский полуостров”...

Така започва първата книга, която през 1885 г. Карел Шкорпил заедно с брат си Владислав Шкорпил, публикува в България. Тя се нарича „Някои бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия”, и е написана само седем години след идването на младия чешки изследовател в тази напълно непозната и – вероятно отначало доста чужда за него страна. Няма съмнение, че материалите за това издание са събирани и описани от самия Карел, докато тяхната науча интерпретация се дължи отчасти (или в значителна степен) на неговия по-голям брат Владислав Шкорпил.
Книгата им има успех, чрез нея българските читатели за пръв път разбират и оценяват, колко богата на старини е тяхната родина и това несъмнено допринасяло за повишаване тяхното самочувствие като граждани на вече свободна България.
Младият учител Карел Шкорпил и бъдещ бележит учен – сякаш без да ще, поставя началото на системното изучаване на тракийската култура у нас.