Донка Николова
Скиците са 13 на брой, на паметници в района на град Попово, издигнати във връзка със сраженията на Източния руски отряд в периода юли – ноем. 1877 г.
Документите постъпват в Държавен архив – Варна през 2016 г., в необработен вид, като безвъзмездно дарение от арх. Огнян Каменов, на документи на баща му арх. Камен Горанов. Сред тях са и документи на братята Херменгилд и Карел Шкорпил – записки от археологически проучвания и заснемания на обекти, кореспонденция, снимки и др.
В статията са представени 13 оригинали скици и описания на военните действия и на паметниците, направени от Карел Шкорпил, вероятно към 1908 г., събрани с работно заглавие „Черновки рапорти руски паметници от 1877 г. в Поповска околия“.
*
С шрифт италик е даден текстът на Карел Шкорпил от бележките.
Текстът в кавички е текст от надписите на паметниците, разчетен от Карел Шкорпил.
Текстовете на Карел Шкорпил, от скиците и бележките, са предадени без изменение.
В квадратни скоби е даден текст разчетен от автора (ДН).
****************************************************************************************
5 юли с. Хайдаркьой [дн. Кардам]
5 юли: Генерал Леонов се придвижва към Попово, а негови разезди - към Балджик омур (Медовина). Аязлар (Светлен), Паламарци и Гагово. Предприет е и оглед на долината на р. Черни Лом. При с. Гайдар кьой [с. Хайдаркьой, дн. Кардам] се завързва бой, прекратен от настъпването на тъмнината. Ранени са 4 офицера и 18 войници.
[Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878, Трифон Трифонов, Държавен архив – Русе, 1992 г.]
Първото сражение е станало на 5 юли 1877 г. до с. Хайдаркьой [дн. Кардам] и то 8-и Хусарски Лубенски полк, в което са били убити един унтерофицер и 4 редови. Паметникът им поставен в местността „Капакла“ на ист. [изток] до с. Ковачевец.
Ковачевец
На изток от с. Ковачевец непълно 2 км, в местността Капаклъ нагоре по шосето Ковачевец – Попово на десния бряг на воденичната вада, която тече под самото шосе, малко на запад от развалините на стара римска крепост, наречена „Кале“
Паметникът е от бял мрамор, поставен върху една основа от прости местни камъни.
Заграден е бил с ограда от дървени хоризонтални дереци пръчки и отвесни железни прътове, укрепени в първите. Тази ограда е била счупена и дигната от един селянин, с който зарад това е съставен акт от общинския кмет в с. Ковачевец и селянинът даден под съд. Вън от тази ограда е имало още трета 3 м от първата; от нисък зид от прости камъни; сев. [северната] страна на оградата е унищожена напълно от воденичната вода, а другите едвам личат.
На източната страна на паметника е следния надпис:
“Братская Могила
Нижнихъ чиновъ 8-го Гусарскаго
Лубенскаго полка убитыхъ въ
дѣлѣ 5-го Iюля 1877 года при Д.
Хайдаркiой
Унтер – офицера Захара Мазура.
Рядовыхъ: Михаила Матяша
„ Евстратiя Пырушева
„ Якова Кровцева
„ Гильмудтина Мусифулина”
Паметникът разклатен.
31 юли с. Садина
31 юли: .... краткотрайно сражение при Садина.
[Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878, Трифон Трифонов, Държавен архив – Русе, 1992 г.]
“Второто сражение е било на 31 юли до с. Садина. Сражението в местността Баалък сърдта на юз. [югозапад] от с. Садина. Турците са държали позициите по възвишението Каяджик на север от с. Садина на десния бряг на р. Урумски Лом (на рус. [руската] карта погрешно “Каяджик байр” е забележен на левия бряг на р. Урмутски Лом, вместо „Ак баир“).
В това сражение е взел участие 8 Гусарски Лубенски полк; смъртно ранен щабс ротмистъра на полка Павел Богданович умрел в с. Зараево и заровен в църковния двор, гдето е издигнат и паметник.
Освен него убит корнет, един унтерофицер и 3 редовни, които заровени в Баалък сърдта с издигнат един паметник над общия им гроб.
Надпис:
“Щабсъ ротмистъръ
8-го Гусарскаго
Лубенскаго полка
Павелъ
Богдановичъ
Смертльно раненъ
в дѣлѣ 31-го Iюля
1877 года при
С. Садино”
Садина
На сев. [северната] страна на скалний блок релеф в малко вдлъбнато горе закръглено поле седи жена облечена в антична двойна дреха; горна дреха през главата на жената, която с лявата си ръка подпира наклонена на долу глава; гърдите на жената отчасти само закрити с долната дреха; косата спусната; горната дреха на крайщата украсена ([текстът не се чете])
Под релефа надпис:
“Корнетъ 8-го Гусарскаго Лубенскаго полка
Михаилъ Борановскiй
Убитъ въ томъ-же дѣлѣ 31-го Iюля
1877 года при С. Садино“
На същата част на паметника отсрещната южна страна надпис:
„Братская Могила
Нижнихъ чиновъ 8-го Гусарскаго
Лубенскаго полка, убитыхъ въ
дѣлѣ 31-го Iюля 1877 года при
С. Садино
Унтер – Офицера Антона Замши.
Рядовыхъ: Михаила Матяша
„ Андрея Кожемякина
„ Андрея Граната“
9, 10, 11 Август с. Аязлар
9 август: Рекогносцировъчни отряди на ХIII-ти армейски корпус извършват разузнаване с бой, с цел да разкрият общото направление на турските сили. Отрядът на генерал Прохоров в състав от 6 батальона, 2 ескадрона и 18 оръдия излиза от с. Аязлар (Светлен) и в 2 колони се отправя съответно към с. Сарнасъф (Заветно) и Къзъллар (Глогинка). В 10 часа и 30 мин. колоните са срещнати от турска стрелкова верига, а след това и от оръдеен огън.
На военен съвет вечерта при Салик паша било решено още на следващия ден да се овладеят височините на десния бряг на р. Кара Лом, разположени срещу Аязлар.
10-11 август: Приближила се към хребета на Кашик баир още през нощта, на разсъмване на 10 август цялата бригада на Асим паша (6 батальона, 1 ескадрон и 2 батареи) преминала в настъпление и отхвърлила назад казашките постове и отряда на майор Егоров. Последните, преминавайки зад р. Черни Лом се разгръщат в боен ред малко северно от Светлен и с пушечни изстрели спират групите от турци, опитващи се да се спуснат към реката. Към обяд престрелката е прекратена. Турците бързат да се окопаят на заетата височина, а русите чакат при Светлен. Генерал Прохоров получава междувременно заповед да си възвърне позицията. Той решава да щурмува труднодостъпната височина с настъпването на тъмнината. След 7 часа започва артилерийска подготовка, а след 9 часа - настъплението. Батальоните на Невци и Софийци са посрещнати от честия огън на разположените по склоновете на Кашик баир турци. Русите преминават реката и се катерят по склоновете на стръмния баир. Около 11 часа през нощта по-голямата част от позицията е възвърната. Турците контраатакуват, но са отблъснати. Към 12 часа турците прекратяват стрелбата и отстъпват. Генерал Прохоров докладва, че позицията е напълно възвърната.
През това време от Бююк ени кьой (Голямо Ново) пристигнали Салик паша и Беккер паша. Те решили да завладеят отново Кашик баир. Започват една след друга настъпателни атаки, продължили почти до 9 часа и 30 мин. сутринта на 11 август. Полковник Бусе донася, че турците са преминали в настъпление, а неговите батальони са безсилни да дадат отпор, поради което той, за да избегне гибелта на измъчените си войници, е заповядал да отстъпят. Втурналите се след болховци турски части заели редута и открили чест огън в тила на Първи и Втори Софийски батальони, които на свой ред започнали да отстъпват. След тях започнали да отстъпват от височините и Невските батальони.
Около 6 часа пристигат като подкрепление 8 роти на Моршанския полк, а към 7 часа - 3 нови роти на Болховския полк, но толкова уморени от прехода, че веднага легнали "не будучи в силах двигаться". Скоро престрелката спряла окончателно.
[Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878, Трифон Трифонов, Държавен архив – Русе, 1992 г.]
“Сериозно сражение е станало до с. Аязлар 9, 10, 11 Август, гдето русите минали р. Кара Лом и искали да превземат възвишенията на десния му бряг. След тридневен бой са били отблъснати от турците, на които пехотата е била скрита и окопана на подножието на връх Мандралък и когато една част на русите е минала реката захванали с салпи да гърмят срещу тях, русите са били принудени да отстъпят назад през реката. Един офицер капитан (според други старци майор) е паднал ранен до самото село, на мястото до паметника на си. [североизток] от селото, отдето е бил занесен в месността Султанска курия, а после мъртвото му тяло занесено в Русия (според другите заровен заровен под паметника в тази курия). Още до днес [текстът не се чете] в тази курия стари дъбови дървета, върховете, на които са окастрени от тогавашните гранати. В селото Аязлар има нови преселници от (Бяло море) околността на Димотика; старото турско население е изселило в Турция и новите преселници само знаят това, което са чули от другите.
В това сражение взели участие:
1-ий Невски пех. Полк, 2 Софийски пех. Полк и 1-ва Арт. [артилерийска] бриг. [бригада].
На падналите издигнати са били 3 паметници до с. Аязлар (в местността Мандралък сега наречена „Паметника“; в Султанската курия между сс. Аязлар и Султан и на си. [североизточния] край до селото Аязлар) и 4 паметници в гр. Попово (3 в църковния двор и един на поляната си. [североизточно] над града).
Попово
№1. В църковия двор до камбанарията, съставен от 4 отвесни плочи и отгоре покрит с една хоризонтална плоча. Всичките плочи от кариерите до с. Опака от мек варовит камък.
На горната плоча, украсена с проста рамка една малка правоъгълна дупка лизо до западната страна на плочата. В нея е бил закрепен според едните железен кръст, според другите отвесен каменен призматичен стълб, както на другите паметници в същия двор; първото мнение е по-вероятно понеже инък подписът щеше да бъде на отвесния стълб, а не на отвесната плоча.
От надписа запазени следи следи, от които може да се възстанови едвам съдържанието:
“Братская [могила]
[нижнихъ] чиновъ
убитыхъ [въ сраженiи при с. Аязларъ]
1-го п. невского [п ...... чел.]
2 го п. софiй[ского п. ...... чел.]
[9. 10 и 11 Августа 1877 г.]”
По предание и по сведение тези войници са убити или смърт. [смъртоносно] ранени при отстъплението от с. Аязлар към гр. Попово, между двете села.
№2. В църковния двор гр. Попово на юг до предидущия. Съставен от 4 отвесни плочи, профилирани при горния си край, а от горе една хоризонтаа плоча (1,8 м дълга, 0,9 м широка), с отвесни стени профилирана, а на горанта поскост украсена с геометрич. [геометричен] слабо релефен орнамент.
По-близо до западната по-тясна страна на плочата е издигнат отвесен стълб, немного стеснен към горния край 1,3 м висок, с железен кръст отгоре. Всичките части на паметника от мек варовик на кариерите до с. Опака.
Надписът на източната страна на стълба почти напълно изтрит
“[Братская могила]
О. В. Э. .....
Командиръ 2 го
[Софiйскаго полка]
умеръ .... ? [Августа 1877 г.]
отy удара [в сраженiй]
[при с. Аязларъ]
[? Августа 1877 г.]”
По сведения този командир е бил смъртно ранен в сражението до с. Аязлар и умрял в гр. Попово и заровен под паметника.
№3. Църковен двор гр Попово на изток пред предиющия. От 4 отвесни плочи, покрит с една хоризонтална проста; отгоре един стълб 1,22 м висо, доле 37 см широк, отгоре малко стеснен завъшен с отсечена пирамида в горната плоскост, на която закрепен железен кръст. Всичките части Опака – камък.
Паметникът заграден с една дървена ограда почти напълно изгнила (2 м х 2,6 м)
Надписът само малко изтрит
“Здесъ
лѣжитъ
Поручикъ
2-го пѣх.
Соф. п. Павелъ
Львовичъ
Татьяцинъ
убитьйь
Въ срѣлѣ
при д.
Аясляръ 9 го
Августъ
1877 г.”
За поручика има сведение, че е бил убит до с. Султан [дн. Невски, кв. на гр. Попово] и донесен мъртав в гр. Попово.
Попово
№4.
На си. [североизток] над гр. Попово над платото между Поповска долина и долината на р. Билбил-дере [вероятно р. Бюлбюл дере] в местността наречена сега „Паметникът“
По формата прилича на предишните; състои се от 4 изправени плочи, положени върху една основа от прост ломен камък с хоросан. Покривовата плоча е профилирана (1,9 х 0,83 м). Върху последната отвесен стълб с отцепени ръбове, отгоре пирамидата с един железен кръст отгоре.
Всичките части на паметника от мек камък от с Опака.
Във време на маневрите в околността на гр. Попово през м. .......... 190 ... г. е било заповядано да се поправи паметника и тогава напълно е бил изтрит надписът.
Дървената ограда е почти изгнила и на едно място съборена; дървото което е било посадено във времето когато и бил поставен паметника е отсечено. Частите на паметника разклатени.
По сведения тук е заровен един офицерин, който е бил ранен на кон на пътя с. Аязлар Попово, гдето този път е пресечен от желязната линия. Доведен от двама войници в гр. Попово е умрял същия ден.
с. Аязлар
№5. В местността Мандралък на границата между мерите на с. Аязлар и Сарнасуф на един от върховете във водоразделните възвишения на десния бряг на р. Кара Лом. Местността се нарича “Паметникът”.
Този паметник по сведението е бил направен по същия вид, от мек камък от с. Опака, като паметникът в Султанската курия (№7), два пъти е бил вече разрушен от малджиите. След второто разрушение са се разпилели и камъните му и изгубили. По сведени камъкът с надпис завлечен в една гора; съветвах на общ. [общинския] кмет в с. Аязлар да приберат камъните и камъка с надпис да запазят в селската църква; същото препоръчах да съветва и окол. [околийското] управление на селяните в с. Аязлар.
По предание до този паметник са били заровени 150-200 души руси, паднали при атаката на турските позиции на в. Мандралък.
с. Аязлар
№6. До селото Аязлар на си. [североизток] на полянката над левия бряг на долината на р. Кара Лом.
Състои от един стъл от отсечена пирамида 1,16 м висок с една профилирана отгоре основа (0,34 х 0,12 м) и отгоре с профилирано корнизче, отгоре завършена с по-остра отсечена пирамида с една дупка в горната плоскост, гдето е бил закрепен един жел. [железен] кръст, сега изгубен. Целият паметник от един мек камък от кариерите на с. Опака. Стълбът закрепен върху една плоча.
Паметникът и долната плоча са вече много очукани. Дървената проста ограда (3,10 х 2,60 м) около паметника е почти изгнила.
Надписът на ист. [източната] страна, обърната към долината на Лома е бил почти напълно изтрит и после подправен от неграмотен человек, с което напълно изменен е смисълът.
“Братская
Могила
137 нижн [Соф] ийск ?
аго полка”
№7. На северозап. [северозападния] край на Султанската курия
Надпис на източ. страна
“Братская
могила нижни
чиновъ убитыхъ
въ сраженiи
при дерене
Аясларъ 9-го
10-го и 11-го
Августа 1877 г.
1-го п. невскаго
п-25 чел. 2-го п
софiйск п 15-
1-и Арт бриъ
Н-ье батареги
1 челов”
13-18 авг. Зараево
13 август: Вечерта турците отблъснали предните руски постове пред Кара Хасан кьой (Зараево) и заели гората пред селото. Това предизвиква съответно придвижване на руски части.
18 август: В 5 часа сутринта генерал-майор Леонов получава съобщение, че значителни турски маси черкези заставят дивизиона на атаманците в с. Садина да отстъпи. Ген. Леонов сформира подкрепление и тръгва с него. По пътя получава ново донесение - значителни маси неприятелска конница се показали и зад с. Спахалар (Ломци). Генералът се връща в Зараево. Няколко оръдейни изстрела объркват черкезите в Садина и те отстъпват, но само след 20 минути се появяват отново и в по-голямо количество. През това време майор Завойски успял скришом да разсипе по полурота на позицията във верига и когато отоманците отстъпват, подвели черкезите на руската пехота. Честият огън твърде скоро заставя черкезите да отстъпят. Отговорът на турците е стрелбата на една 6-оръдейна батарея. Ген. Леонов се убедил, че турците водят истинска атака към Зараево и разпоредил 3 роти да се отправят в подкрепа на подп. Глазенапа, а полковник Назаров да напусне Садина и да прикрие левия фланг на позицията. До този момент само 2 батальона от бригадата на Ибрахим действали срещу Зараево. Виждайки, че атаката е спряна, Неджиб паша я засилил с още 2 батальона. Огънят на турците значително се усилил и отрядът на подп. Глазенапа попаднал под кръстосан огън. Това го принудило да се върне назад. В края на краищата превъзходството на турците в сила заставило майор Шлюпович да отстъпи и да започне отстъпление към Зараево. Неочаквано за турците на десния им фланг се появил майор Завойски, турците се спрели, а майор Шлюпович успял да отстъпи. Шест пъти с. Зараево минава от ръце в ръце. Тъй като настъплението е заплашвало пътищата за отстъпление на русите, то атаманци и лубенци получили заповед да го задържат. Действително те успяват да сторят това, но по-нататъшното задържане на позицията можело да доведе до окончателно загубване на пътищата за отстъпление и затова ген. Леонов около 8 часа дал заповед за отстъпление към Гагово, а Зараево и лагерът на Зарайския полк - да бъдат запалени.
[Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878, Трифон Трифонов, Държавен архив – Русе, 1992 г.]
Зараево (Кара Хасан кьой)
На водораздела на Урумски Лом и Черни Лом (на сев. [север] речка Джен-бунар и на юг Зараевска река) на седловината между върховете Памуклук и Юртлен в местността „Дюз Орман“ се намерват две изкуств. [изкуствени] могили насипани в тракийското време.
На по-високата западна от тях се намират два руски паметници.
На върха на могилата в средата се намерва кръст без надпис от мек камък от каменоломната до с. Опака.
На източния склон на могилата се намерва една плоча .... шир. [широка] и .... деб. [дебела] забита в могилата отвеснно с лицето си към изток, закрепена с две бокови [вероятно блокови] плочи забити [перпендикулярно] по към първата
На личната страна е следния надпис:
“Братская
могила
убитыхъ въ сраженiи
при д: Карахасанкiой 18 Ав
густа 1877 г: убито:
140 пѣхот. Заранскаго полка
Капитанъ Дiонисiи Савельевичь Оссовскiи
Капитанъ Василiй Васильевичь Лѣповъ
Капитанъ Антонъ Ивановичь Складовскiй
нижнихъ чиновъ 86 челов: умерло от ранъ 1*
139 пѣхонаго Моршанскаго полка
нижнихъ чиновъ 12 челов: умерло отъ ранъ 54:“
*числото неясно
Плоча III
Надпис
„Братская
могила
капитанъ
Антонъ Ивановичь
Складовскiй
убитъ въ сраженiи при д. Карахасанъ
кiои 18 Августа
1877“
Плоча II
Надпис
„Братская
могила
капитанъ
Дiонисiи [Са]вельевичь
Оссо[вс]кiи
убитъ въ сраженiи при д. Карахасанъ
кiои 18 Августа
1877“
Плоча I
Надпис
„Братская
могила
штабсъ капитанъ
Василiй Васильевичь
Лѣповъ
убитъ въ сраженiи при д. Карахасан
кiои 18 Августа
1877“
30 авг. Водица
30-31 август: Потвърждава се раздвижването на турски пехотни части. Извършва се рекогносцировка от 4 руски отряда за уточняване на сведенията за турците от 29 и 30 август.
[Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878, Трифон Трифонов, Държавен архив – Русе, 1992 г.]
„Водица
Според сведенията от селския свещеник и един очевидец стар селянин, тук не е имало никакво сражение, но в селото е бил руски лазарет, в който са били донесени ранени от сражението при с. Аязлар и 12 прости войници са умрели в селото и са били заровени край оградата в църковния двор от двете страни на южния вход в църковната ограда и до западния край на този ред е бил издигнат паметникът.
Той се състои от две дълги плочи 0,55 м над земята положени отвесно в направлението изток-запад и от двете страни между плочите е вмъкната по една 0,45 м широка плоча. Отгоре положена една плоча 1,205 м дълга и 0,84 м широка и 0,19 м дебела; по-малка провиснала над отвесните плочи.
Плочите са от варовит камък, от каменоломни до с. Опака. Върху южната плоча е имало надпис, който е напълно изтрит, а едвам личат останки от първия ред
„Братская Могила“.“
Източна страна
“Братская могила
7
Воиновъ
126
пѣх. Рыльскаго полка
убитыхъ
при рекогносцировкѣ
у с. Водицы
30 Августа 1877 г.”
Западна страна
“Самуила Базаревича
Маiора
125
пѣх. Курскаго полка
Смертелоно раненъ въ дѣлѣ
28 Ноября 1877 г.
у д. Косабино
умеръ
7 Декабря 1877 г.
Въ с. Водицѣ”
Паметник в църковния двор на с. Водица
22-28 ноем. Посабина (Пособина, Касабин, Косабина)
004
На северозапад от с. Посабина на пътя към с. Водица
Надписъ
„Здѣсъ покоятся
5 нижнихъ чиновъ
11 Драгун. Рижскаго полка
убитые 22 Ноября
1877 г.
при С. Косабинѣ“
005
Надпис
„Братская могила
нижнихъ чиновъ 8-го Гусарскаго Лу
бенскаго полка убитыхъ въ дѣлѣ
28 Ноября 1877 года при
с. Косабино
Младшаю вахмистра Ефима Падалкина
„ „ Клима Мандрыки
Унтеръ офицера Ивана Черевичнаго
Ефрейтора Виктора Кульчитскаго
„ Ефима Бондарева
Рядовыхъ Мартына Ермолюка
„ Кирила Кашеля
“ Восилiя Забродина
.......“ Созопа Козленко“
006
Южна страна
„[Георгиевски кръстъ]
[Рус. гербъ]
Братская
могила
31 му русскому
Воину“
Източна страна
“[Георгиевски кръстъ]
[Руски гербъ]
Убитые
въ сраженiи
съ Турками
28-го Ноября
1877 года
у села
Кособина
[Вѣнецъ]
[Глави на двѣ ангелчета]”
Западна страна
“[Георгиевски кръстъ]
[Рус. гербъ]
125 – пѣхотнаго
Курскаго
полка
[Вѣнецъ]
[Глави двѣ ангелчета]”
Варна
„Vychodni strana (Източна страна)
Подполковнику
18-ой Артилерiйской бригады
Карлу Малевскому
умершему
15-го Сентября 1878 года“
„Zapadni strana (Западна страна)
Reliefni venec (релефен венец)
Братская могила
44-хъ Воиновъ
частей
14-го армейскаго корпуса
и прикомандированныхъ
къ нему
погребенныхъ здѣсъ
въ компанiю 1877 и 1878 годовъ“
Списък на скиците на паметниците:
л. 1 – Варна "Varna. Bulharsky hrbitov." (няма бележки)
л. 2 – Аязлар "U vsi Аязларъ. Kamen od v. Opaka." (бележки на л. 20)
л. 3 – Аязлар "Аязларъ. Султанска курия. Mekky kamen z Opaky." (бележки на л. 16, 20)
л. 4 – Посабина "Пособина. SZ. od vsi na pesti do Водица. V poli." (няма бележки)
л. 5 – Посабина "Ves Пособина. Na SZ. u vsi." (няма бележки)
л. 6 – Посабина "Ves Пособина. na hrbitove vychodne u vsi." (няма бележки)
л. 7 – Зараево "Зараево. Hrbitov u Kostela ve vsi. Pomnik P." (бележки на л. 15 гр.)
л. 8 – Зараево – Карахасанкьой "Зараево - Карахасанкьой. Mistnost. "Дюзъ - Орманъ"" (бележки на л. 21)
л. 9 – Зараево "Zaraevo. Dvur kostelni ve vsi." (няма бележки)
л. 10 – Садина "Садина. mistnost Баалакъ - Сърдта." (бележки на л. 22)
л. 11 – Ковачевец "U vsi Kovacevec v misnosti Капакла na vychod od vsi." (бележки на л. 15)
л. 12 – Водица "Pamnik v dvore kostelnim v Vodica." (няма бележки)
л. 13 – Водица "Паметник в църковния двор с. Водица." (бележки на л. 25)
Списък на бележките за паметниците:
л. 15 – паметник с. Ковачевец – м. „Капакла“ (сражение - 5 юли с. Ковачевец) (скица на л. 11)
л. 15 гр. - паметник м. „Баалак – Сардта“ (сражение - 31 юли с. Садина) (скица на л. 10)
л. 15 гр. - паметник с. Зараево на Павел Богданович (сражение - 31 юли с. Садина) (скица на л. 7)
л. 16, 20 - паметник м. „Султанска курия“ (сражение – 9-11 авг. с. Аязлар) (скица на л. 3)
л. 17 – Попово №1 (в църковния двор до камбанарията) (сражение – 9-11 авг. с. Аязлар) (няма скица)
л. 17-18 – Попово №2 (в църковния двор 4 отвесни плочи и отвесен стълб) (сражение – 9-11 авг. с. Аязлар) (няма скица)
л. 18 – Попово №3 (в църковния двор 4 отвесни плочи, покрити с една хоризонтална и отгоре стълб, паметник на поручик Павел Татянцев) (сражение – 9-11 авг. с. Аязлар) (няма скица)
л. 19 – Попово №4 - м. „Паметника“ (офицер умрял на пътя между с. Аязлар и Попово) (няма скица)
л. 19-20 – Аязлар №5 – м. „Мандарлък“ или м. „Паметника“ камъните на паметника са напълно изгубени (сражение – 9-11 авг. с. Аязлар) (няма скица)
л. 20 - Аязлар №6 – си от селото (сражение – 9-11 авг. с. Аязлар) (скица на л. 2)
л. 21 – Зараево – м. „Дюз - Орман“, два паметника (сражение - 18 авг. – с. Карахасанкьой) (скица на л. 8)
л. 22 - с. Садина паметник с женска фигура в антична дреха м. „Баалак – Сардта“, корнет Михаил Борановски и унтер офицер ...... (сражение 31 юли – с. Садина) (скица на л. 10)
л. 23 - паметник с. Ковачевец – м. „Капакла“, унтер офицер Захара Мазура и ..... (сражение 5 юли - с. Хайдаркьой (с. Ковачевец) (скица на л. 11)
л. 25 – Водица плочи в църковния двор (сражение – 9-11 авг. с. Аязлар) (скица на л. 13)
Хронология на сраженията, свързани с паметниците и бележките:
5 юли - с. Хайдаркьой (паметник с. Ковачевец – м. „Капакла“, унтер офицер Захара Мазура и ....) – 8-ми Хусаро Лубенски полк л. 11, л. 15;
31 юли – с. Садина (паметник с женска фигура в антична дреха м. „Баалак – Сардта“, корнет Михаил Борановски и унтер офицер ......) л. 10 л. 22 8-ми Хусаро Лубенски полк;
31 юли – с. Садина (паметник с. Зараево на Павел Богданович л. 7) – 8-ми Хусаро Лубенски полк;
9-11 авг. – Аязлар м. Мандарлък (паметник м. „Султанска курия“) – 1-ви Невски пехотен полк, 2-ри Софийски пехотен полк и 1-ва Артилерийска бригада л. 3, 16, 20;
9-11 авг. – Аязлар (погребани в църковния двор на с. Водица л. 13, л. 25);
18 авг. – с. Карахасанкьой (2 паметника - м. „Дюз - Орман“, л. 8) – 140-ти пехотен Зараевски полк, 139-ти пехотен Моршански полк, л. 21;
18 авг. – с. Карахасанкьой – 3 паметни плочи в с. Зараево, л. 9 капитан Антон Иванович Складовски, капитан Дионисий Савелич Оссовски и щабс капитан Василий Василевич Ленов – 140-ти пехотен Зараевски полк, 139-ти пехотен Моршански полк;
30 авг. с. Водица (паметник в църковния двор на с. Водица, л. 12) 126-ти пехотен Рилски полк и майор Самуил Базаревич;
22 ноем. Посабина (паметник сз от с. Посабина на пътя за с. Водица л. 4) 11-ти Драгунски Рижски полк;
22 ноем. Посабина (паметник сз от с. Посабина л. 5) 8-ми Хусаро Лубенски полк;
22 ноем. Посабина (паметник в гробището на с. Посабина л. 6) 125 пехотен Курски полк.
