Г. Георгиева, ст. експерт
Херман Шкорпил[1] умира на 25 юни 1923 г. във Варна на 65 годишна възраст.
На 24 юни 1923 г. се провежда Общо годишно събрание на Археологическото дружество – Варна,[2] присъстват около 50 дружествени члена.
„Заседанието се откри от Председателя Херминъ Шкорпилъ, който даде отчет за дейността на дружеството през изтеклата 1922 г., след което държа сказка за геоложкия състав на Варненското крайбрежие.
....
По т. 2 проверителите прочетоха ревизионния акт по прихода и разхода на дружеството и за състоянието на дружествените фондове.
....
Председателят обяви, че трета точка от дневния ред е избор на ново настоятелство, затова предложи 10 минути отдих и подготовка на избора. Дружественият член К. Минчевъ, като изтъкна ползотворната дейност на досегашното настоятелство, предложи то да остане и за в бъдеще да ръководи Археологическото дружество и затова да не стават нови избори. На предложението на К. Минчев с остър тон се противопостави В. Апостолов, който с остър тон подчерта, че в настоятелството има хора които вече не могат да работят и трябва да се заместят с нови. По време на пререканията възникнали по повод думите на В. Атанасов председателят Херминъ Шкорпилъ получи сърдечен удар. Заседанието продължи под председателството на Ив. Церов, а председателят бе отнесен в съседната стая. Говориха още няколко дружествени членове, след което бе гласувано предложението на К. Минчевъ. То бе прието с голямо болшинство. При твърде тревожно и тягостно настроение за съдбата на председателя Херминъ Шкорпилъ. Заседанието бе закрито към 12.00 часа.“
На следващия ден 25 юни 1923 г. в 22 часа през нощта. Херман Шкорпил умира. За това разбираме от смъртния му акт:[3]
„На 26 юни 1923 г. в осем часа пред нас Иван Мирчев – член на тричленната комисия и длъжностно лице по гражданско състояние на Варненската градска община се явиха в Общинското управление Димитър Фтичев - 39 годишен офицер и Васил Игнатов - 32 годишен търговец, живущи във Варна, които обявиха, че Херминъ В. Шкорпил, 65 годишен, председател на Варненското археологическо дружество, роден във Високое Мито (Чехия) и син на Вацлав Шкорпил и Анна Иречек – починали, неженен, е умрял в собственото си жилище вчера в 22 часа.“
По повод тази смърт на 26 юни 1923 г. се събира и настоятелството на Варненското археологическо дружество. Присъстват г.г. К. Шкорпил, В. Гочев, Хр. Цанев, Ив. Стоянов, К. Вялев, Ст. Андреев и А. Байчев.[4]
В този протокол намираме информация, че К. Шкорпил съобщава, че приживе Херминъ и изказал желание да бъде погребан на Джанавар тепе. Настоятелството решава да се изпълни волята на покойника. Изработва се и програма на погребението:
„Шествието потегля от дома на покойника по улица „Пиротска“ и спира в двора на Девическата гимназия пред фасадата. Тук българското духовенство отслужва упокои и се държат речи от г-н Церов и г-н Вялев. След това от Западната врата шествието минава по ул. „Мария Луиза“ и ул. „Преславска“ до Католическата църква, където се извършва опелото. От там по „Преславска“ към Бургазкото шосе за „Джанавар – тепе“. При гроба му ще държи реч Ив. Стоянов.[5]
....
Решава се още да се: 1) купи венец и лента, 2) да се напечатат - 200 некролога, 3) да снеме маска с образа на покойника и 4) да се фотографира.“
На 26 юни 1923 г., директорът на Девическата гимназия „Мария Луиза“ – Варна г-н Калев изпраща телеграма до Министерството на Просвещението:
„Учителят при поверената ми гимназия Херман Шкорпил, завеждащият археологическия музей, починал. Погребението е утре.“[6]
На 27 юни 1923 г. се получава и отговор от Министър – председателя и Министър на Просвещението – Проф. Александър Цанков:
„Възлагам да изкажете на семейството на починалия учител Херман Шкорпил, съболезнованията на повереното ми Министерство, което високо цени неговата 28 – годишна примерна учителска служба и неуморната му археологическа дейност.“[7]
Още в същия ден в Девическата гимназия „Мария Луиза“ – Варна се получава втора телеграма подписана от секретаря на Министерството на Просвещението - Александър Радулов, в която се нарежда: „Погребението на починалия учител Херман Шкорпил да стане на държавни разноски, разпоредете потребното и после представете сметка.“[8]
След едно напомняне да се изпрати сметката за погребението, на 7 юли 1923 г. д-р Свраков – и. д. директор на Варненската девическа гимназия, изпраща следния отговор:
„В допълнение на писмото, под насрещния номер, Ви изпращам опис на документите срещу изразходваните суми за погребението на Хермин Шкорпил - бивш председател на Варненското археологическо дружество. Длъжност ми е Г-н Министре, да ви донеса следното: Членовете на археологическото дружество и граждани, почитатели на покойния Шкорпил, в желанието да увековечат паметта на заслужилия мъж, решиха да основат фонд за издигане на надгробна плоча – паметник на мястото гдето е погребан.
Понеже за погребението на съшия не се изразходва извънредно голяма сума, то настоятелството на археологическото дружество и неговите почитатели, които взеха инициативата за издигане на надгробния паметник, ме помолиха да ходатайствам пред Министерството да отпусне една сума за същата цел.“[9]
На 27 юни 1923 г. се повежда и самото погребение. Ето как го описва в спомените си Архимандрит Инокентий:[10]
„27 [юни] Опелото и погребението на археолога Хермингилд Шкорпил. То се извърши с голямо тържество. Смъртните останки от дома му се отнесоха в двора на Девическата гимназия, пред главния вход. Тук се извърши заупокойна лития от нашето духовенство. Говориха петима оратори. От гимназията ковчега поставен на лафет потегли за Католическата църква. Тук се извърши опелото от отец Достанъ. След свършването му шествието потегли за Джанавар тепе, гдето по желание на покойния, останките му се туриха в гроб до основите на древния храм (базилика) от ІV – V в., открит от него. Тук отец Достанъ прочете заупокойна молитва, след което извърших и аз заупокойна лития. След това говориха четирима оратори. Говорих и азъ.“[11]
В Държавен архив Варна в се съхранява и снимка от самото погребение,[12] макар и с лошо качество зад ковчега разпознаваме брат му Карел Шкорпил, Иван Церов – учител и бивш кмет на Варна, разбира се има много граждани, ученици и ученички от варненските гимназии. Запазен е и некролог издаден от учителското тяло Варненската девическата гимназия.[13]
Идеята да се издигне паметник на гроба на Хермин Шкорпил на Джанавар тепе се осъществява след близо седем години. В протокол № 9 от 25 юли 1929 г. на настоятелството на Варненското археологическо дружество по т. 3 се докладва:
„Скицата за паметника на покойния Херминъ Шкорпил е готова и се яви вече майстор, които желае да поеме постройката на паметника, като представил и условията си. По този повод настоятелството реши:
Да се покани архитекта Антонъ Франгя, който заедно с друг архитект когото покани да се произнесат за скицата и сумата за съграждането на паметника.“[14]
На следващото заседание от 14 септ. 1929 г. настоятелството разглежда представена оферта от П. Цапала, която възлиза на 18,600 лв, но се преценява, че офертата на майстора Батекъ от гр. София е по изгодна и затова се решава следното:
„Работата по построяването на паметника да се възложи на Батекъ, известен майстор… Упълномощава се председателят К. Шкорпил да сключи нужния договор за съграждането на паметника, съгласно плана.“[15]
Откриването на паметника става на 9 юни 1930 г.
В Държавен архив Варна се съхраняват и две снимки от посещения на членове на археологическото дружество (б.д.)[16] и на ученички от Варненската девическа гимназия (6 апр. 1932 г.)[17] пред гроба и паметника на Херман Шкорпил на Джанавар тепе.
Представените документи от фондовете на Археологическото дружество (Ф. 91К) и Варненската девическа гимназия „Мария Луиза“ (Ф. 99К) в голяма степен разкриват уважението и обичта, с която се е ползвал чешкият учител и общественик Херман Шкорпил. Прекарал по-голяма част от живота си в България, след Освобождението е учител в Пловдив, Сливен, София и Русе, след 1906 г. се установява във Варна, като до смъртта си е председател на Варненското археологическо дружество, той свързва не само делата си, но и живота си с България.
[1] Херменгилд Шкорпил (1858-1923) (известен като Херман Шкорпил) е чешко-български, археолог и музеен деец, учител, геолог, ботаник и заедно с братята си Карел и Владислав е сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело.
[2] ДА – Варна, Ф. 91к, оп. 1, а.е. 17, л. 3.
[3] ДА – Варна, Ф. 853к, оп. 3, а.е. 234, л. 157, 157 гръб.
[4] ДА – Варна, Ф. 91к, оп. 1, а.е. 17, л. 4.
[5] Пак там.
[6] ДА – Варна, Ф. 99к, оп. 1, а.е. 166, л. 264.
[7] Пак там, л. 265.
[8] Пак там, л. 266.
[9] Пак там, л. 269.
[10] Роден на 1 юни 1882 г. във Варна със светското име Илия Петров Софийски. На 15 авг. 1904 г. в храма "Свети Стефан" в Цариград е ръкоположен в чин йеродякон с име Инокентий. През 1914 г. е въздигнат в степен архимандрит. Работи като уредник във Варненския исторически музей (1926-1936) и извършва огромна събирателска дейност в областта на етнографията и археологията. Умира на 27 авг. 1976 г. във Варна.
[11] ДА – Варна, Ф. 744к, оп. 1, а.е. 59, л. 57, 57 гръб.
[12] ДА – Варна, ЧП № 574.
[13] ДА – Варна, Ф. 99к, оп. 1, а.е. 166, л. 263.
[14] ДА – Варна, Ф. 91к, оп. 1, а.е. 17, л. 50 гръб.
[15] Пак там, л. 52.
[16] ДА – Варна, Ф. 711к, оп. 1, а.е. 55, л. 1.
[17] ДА – Варна, Ф. 99к, оп. 2, а.е. 57, л. 9.
