Карел Шкорпил

-    15 юли 1859 г. роден във Високе Мито, Източна Чехия.
-    1872-1873 г. завършва основно образование и долните класове на реалното училище в родния си град.
-    1877 г. завършва горните класове на реалната гимназия в град Пардубице.
-    август на 1881 г. идва в България, веднага след завършване на Физико-математическия факултет на Карловия университет в Прага.
-    1882 г. - ? учител по математика и физика в Пловдив.
-    1883-84 г. изследва източната и западната половина на Източна Румелия.
-    1885 г. – командирован от Дирекцията на просвещението в Източна Румелия да изучи Средните и Източните Родопи.
-    1886-88 г. проучва източната част на Балкана и Северна България с околностите на Абоба и Преслав.
-    1886 г. посещава за пръв път старата столица Търново.
-    ? – 1887 г. учител в Сливен.
-    1887 г. – получава командировка за разкопки на селищна могила в Ямболско.
-    1887 г. премества се за първи път във Варна.
-    1887 – 1888 г. учител във Варненската мъжка гимназия.
-    1887 г. с помощта на колеги и ученици от мъжката гимназия създава ученолюбиво дружество и малка археологическа сбирка към гимназията.
-    1887 г. първи обиколки в Абобското поле и неговите околности.
-    1888 г. получава командировка да разкрие и изследва старохристиянския и средновековен некропол в София около църквата „Св. София“.
-    1888 – 1891 г. учител в Русе.
-    1889 г. по заповед на Министерството на народната просвета изследва Черноморското крайбрежие на юг от Стара планина.
-    1890 г. втора обиколка на Абобските развалини и на групата девташлари в района.
-    1890-91 г. проучва теченията на реките Русенски Лом и Янтра и Северното крайбрежие на Черно море.
-    1891 г. провъзгласен за член на Имперския археологически институт със седалища Берлин, Рим и Атина.
-    1891-1894 г. учител във Велико Търново.
-    14 февруари 1892 г. отличен от българския княз Фердинанд I Кобургготски с Народен орден за граждански заслуги V степен, вероятно за второто разширено издание на учебника по география.
-    1892 г. прави проучвания в Шуменско с главен обект – Велики Преслав.
-    1893 г. подготвя за княз Фердинанд „Рапорт за старините на Велико Търново и един проект за разкопките на старата българска столица“.
-    1893-94 г. изследва Дунавското крайбрежие от устието на река Цибрица до град Силистра.
-    есента на 1894 г. премества се във Варна (този път завинаги).
-    1894 – 1923 г. учител във Варна.
-    1894 г. във Варна, създава туристическото дружество „Дармадан“.
-    1895-97 г. проучва Среден и Източен Балкан.
-    1896 г. провъзгласен за член на Одеското дружество за древна история.
-    1897-1898 г. член на експедицията на Виенската академия, която проучва крайбрежието на Северна България и Добруджа.
-    1898 г. като член на същата комисия, проучва древния Марцианопол.
-    1898 г. обявява на публично събрание в Шумен, че Абобските паметници са останки от „старобългарската столица на Аспаруха, Крума, Омуртага и Маламера, тя е била подле пренесена в близкия Преслав“.
-    1898 г. публикува в двете издания „Могили“ и „Паметници на град Одесос - Варна“, където за пръв път в писмен вид, заключението си, че Преслав не е първата българска столица.
-    1899 г. основава се „Славянското дружество в България“, чиято заслуга е негова.
-    1899 г. провъзгласен за член на Австрийския императорски и кралски институт по археология във Виена.
-    6 октомври – 10 ноември 1899 г. участва в първите разкопки  в Абоба (Плиска), ръководени от него и Ф. Успенски.
-    12 декември 1901 г. участва в учредяването на Варненското археологическо дружество, чийто инициатор е.
-    1901 г. заминава за Константинопол, където участва в обработката на общото руско-българско археологическо проучване от Абоба и обработката на своите материали от наблюденията в Абоба-Плиска, в Руския археологически институт.
-    1901 г. награден от руския цар Николай II с най-високото руско отличие Орден „св. Анна“.
-    1902 г. избран за завеждащ сбирката към ВАД.
-    1903-1904 г. проучва Черноморското крайбрежие.
-    1905 г. командирован от РАИК (Руски археологически институт в Константинопол) прави разкопки във Велики Преслав.
-    1905 г. в София е отпечатан на руски език сборникът „Абоба-Плиска“. От 21 статии, 14 са написани от К. Шкорпил, а една от Успенски и Шкорпил.
-    1906 г. разкопава могили в двора на Девическата гимназия във Варна (сега Археологически музей) от IV-III пр. н. ер.
-    1906 г. проучва крепостта при с. Абрит, Добричко, и открива раннохристиянска базилика с мозайки от V-VI в.
-    1906 г. член на комисията за съвместни проучвания на Балканския полуостров от руски, български, сръбски и други славянски учени.
-    Изпратен от Археологическия институт в Цариград да изследва Странджа планина.
-    1907 г. проучва богата гробница от I-II в. в Балчик; шест надгробни могили от различно време на запад от Варна.
-    1908 г. разкопава голяма могила от II-III в. край Девня.
-    1909 г. разкопава раннохристиянска базилика от V-VI в. в м. „Пиринч тепе“ (Оризова могила, днес в двора на Корабостроителния завод).
-    1910 г. участва в Първата археологическа конференция във Велико Търново, където повежда борба за равноправието на археологическите дружества в страната.
-    1910 г. разкопава южно от Варна – гробове от римската и късноантичната епоха на пазарния площад в града.
-    1910 г. назначен за делегат на заседанието на руско-българска-сръбска комисия, свикани по инициатива на Руския археологически институт в Цариград, за взаимно изследване на Балканския полуостров.
-    1911 г. участва във Втората археологическа конференция във Варна, където предлага да се създаде Съюз на археологическите дружества, който да създава свой орган.
-    1911 г. изучава Странджа.
-    1911 г. разкопава градището при с. Абтаат в Добруджа.
-    1912 г. изучава долното течение на Марица до град Одрин.
-    1912 г. командирован от Народния археологически музей, изследва и регистрира паметниците по поречието на река Русенски Лом.
-    1912-1913 г. участва в разкопки в различни части на Варна, доста гробници и гробове от елинистичната и римската епоха, римският водопровод, довеждал вода от каптаж в района на с. Виница.
-    1913 г. изследва околностите на Мидия и Виза в турска Тракия.
-    1914 г. отново командирован да проучва старините в Странджа планина в околностите на Малко Търново и Василико.
-    1914 г. награден от цар Фердинанд I Кобургготски с почетен кръст на българския народен орден „За граждански заслуги“.
-    1917 г. разкопава раннохристиянска базилика с красиви мозайки от VI в. край с. Фандакли (дн. с. Шкорпиловци).
-    1917 г. (по време на Първата световна война) по поръчка на щаба на българската армия, изучава археологическите паметници в Северна Добруджа.
-    1918 г. провъзгласен за член на Българската академия на науките.
-    1918 г. разкрива античния некропол до с. Требенище при Охрид.
-    1919 г. проучва тракийски паметници в Източна България и провежда разкопки във Варна.
-    1920 г. взема участие при създаването на културно-просветното сдружение „Български народен морски сговор“.
-    24 ноември 1921 г. цар Борис III присъжда на Карел Шкорпил сребърен медал „За наука и изкуство“ I степен.
-    1921-23 г. изучава Източен Балкан.
-    1923 г. участва при създаването на „Морския музей“.
-    1923 г. инициатор за създаването на сдружение „Българска старина“, обединяващо дружествата в Източна България във Варна, Преслав и Шумен и негов пръв председател.
-    от 1923 до 1933 става председател на ВАД.
-    1924 г. главен организатор на големия всенароден събор в Абоба-Плиска.
-    1924 г. поканен от Българския археологически институт да вземе участие в големите разкопки при Мадара, за да разкопае и проучи постройките в т.нар. „Голямата пещера“.
-    1924 г. назначен за пазител на старините по цялото Черноморско крайбрежие.
-    1925 г. изучава южния Делиорман.
-    1926 г. като член на експедиция на Софийския университет проучва Черноморското крайбрежие.
-    1926 – 15 март 1939 г. къщата на Шкорпил е седалище на почетното чехословашко консулство.
-    1926 г. по предложение на председателя на Министерския съвет и министър на външните работи д-р Едуард Бенеш /6 юли/, цар Борис III назначава Карел Шкорпил /27 октомври/ за почетен чехословашки консул във Варна и веднага след това го награждава с Почетен кръст на ордена на св. Александър /30 декември/.
-    1927 г. командирован от комисията при МНП, отново на работа във Велики Преслав, за издаване на юбилейния сборник „България 1000 години“.
-    11 януари 1928 г. приет за член-кореспондент на Кралското чешко общество за наука.
-    1928-29 г. прави малки проучвания по течението на река Тича и в околностите на Варна.
-    28 март 1929 г. приет за редовен член на Славянския институт в Прага.
-    1 май 1929 г. по случай XXI Събор на Българския туристически съюз в София, получава почетен диплом вероятно за това, че през 1894 г. основава във Варна туристическо дружество.
-    9 декември 1929 г. получава най-високото тогава чехословашко отличие „Орден на белия лъв“ II степен.
-    1929 г. провъзгласен за член на Румънското нумизматично дружество.
-    1930 г. се оттегля на кабинетна работа.
-    1930 г. провъзгласен за член на Народно-стопанския и социален отдел на Масариковата академия на труда.
-    1930 г. удостоен от Чехословашката република със званието почетен консул във Варна.
-    1931 г. съучредител на славянското-културно-просветно дружество във Варна.
-    1931 г. заедно с чешкия учен проф. А. Салач, разкопава пет могили край с. Галата (дн. квартал на Варна) от IV в. пр. н. ер. с гробове до III в. сл. н. ер.
-    12 декември 1936 г. избран за почетен член на сдружение „Българска старина“.
-    1939 г. получава диплом за почетен член на Българското дружество на ловците „Сокол“ във Варна /22 май/ и на Ловното дружество в София /2 юли/.
-    10 март 1944 г. умира в София.
-    13 март 1944 г. погребан в Плиска.


Хермин Шкорпил

-    8 февруари 1858 г. роден във Високе Мито, Източна Чехия.
-    1876 г. завършва средно образование – класическа гимназия в гр. Хрудим и реална гимназия в гр. Пардубице.
-    1876-1879 г. записва се като студент в Природоизпитателния отдел на Политехническия институт в Прага.
-    1878-1879 г. едновременно е и студент в Пражкия университет.
-    1879 г. отпечатва първия си научен труд върху метеорите в Чехия.
-    1880 г. следва в Лайпциг, където завършва висшето си образование.
-    1880 г. пристига в България.
-    1880 г. установява се в Габрово, където в продължение на шест месеца изучава българския език.
-    1880-1881 г. учител в Пловдив.
-    1881-1886 г. учител в Сливен.
-    1884 г. създава музей и Археологическо дружество в Сливен.
-    1886 г. заминава за София, където работи заедно с класическия археолог Вацлав Добруски, по-късно директор на Националния музей в София.
-    1886-1894 г. учител в София.
-    1894-1900 г. учител в Пловдив.
-    1900-1904 г. учител в Русе.
-    1902 г. основава „Природоизпитателно дружество“ в Русе и прави описание на археологическата колекция.
-    1904 г. идва във Варна, където живее до края на живота си.
-    1904-1906 г. учител във Варна.
-    1906 г. – до смъртта си председател на ВАД.
-    1915 г. разкопава базиликата в местността „Джанавар тепе“.
-    1919 г. разкопава базиликата в местността „Джанавар тепе“.
-    24 юни 1923 г. умира във Варна.

К. и Х. Шкорпил

-    1887 г. обявени за член-кореспонденти на Градския музей във Високе Мито, за работата им за музея в родния град.
-    1888 г. издават първата книга от поредицата „Паметници из Българско“ със заглавие „Тракия“ (Сакар планина и околността й).
-    1892 г. издават учебник по география под името „География на България“.
-    1892 и 1893 г. издават значително допълнено издание на учебника по география под името „География и статистика на Княжество България“.
-    1895 г. поставят скеле под релефа на Мадарския конник и правят първото подробно документиране със скици и снимки скалния релеф и трите надписа.
-    1 януари 1904 г. по тяхна инициатива, към реалната гимназия „Княз Борис“ в Русе, е основан археологически музей.
-    11 юни 1906 г. поставят началото на Варненския окръжен музей.
-    1906 г. провеждат изследване на тракийската могила, от която султан Мурад IIръководи победната битка при Варна на 10 ноември 1444 г.
-    януари 1912 г. по тяхна инициатива, Комисията по паметници към Министерството на културата и просвещението обявява Аладжа манастир за народен културен паметник с площ 3000 хектара гора и 150 хектара земеделска земя.
-    юли 1912 г. – организират изложба „Варна в картини“.