АКАД. КРЪСТЮ МИЯТЕВ ЗА КАРЕЛ ШКОРПИЛ

В една своя публикация в чест на Карел Шкорпил, акад. Кръстю Миятев дава много точна оценка на делото на чеха за България: „ … ако Дюмон, Каниц и други чужди изследователи откриха археологическите паметници на България за чужденците и за чуждата наука, Шкорпил откри тези паметници в кра...
Прочети още...

Проф. В. Велков за Карел Шкорпил

„Така, както Шлиман е търсил Троя с Омировата Илиада в ръка, така и аз винаги, когато съм търсил с Шкорпил в ръка, винаги съм намирал търсеното.“
Прочети още...

СПИСАНИЕ „МОРСКИ СГОВОР“, 1944 Г. – ПОСВЕТЕНО НА КАРЕЛ ШКОРПИЛ

       „Дядо Карел Шкорпил – та кой във Варна и в България из средите на учения свят не познаваше тоя голям учен, винаги готов да бъде полезен, пълен с хумор и олимпийско спокойствие? Кой не се считаше задължен да се запознае с него и да чуе от откривателя н...
Прочети още...

Семейната къща на Шкорпилови във Варна

Във Варна, Карел живее със семейството си и брат си Хермин в семейна къща, която проектира сам. От 28 октомври 1926 г. до 15 март 1939 г. в същата сграда се помещава седалището на почетното чехословашко консулство, за чийто ръководител Карел Шкорпил е определен от президента Т. Г. Масарик. Къщата се...
Прочети още...

Карел Шкорпил като епиграф

Макар и неспециалист-епиграф и не познаващ старите езици, Карел Шкорпил има големи заслуги за издирването и издаването на епиграфски паметници от България. Заедно с брат си Владимир, а по-късно и с Хермин, той издирва и обнародва в наши и чужди издания, множество гръцки, латински и старобългарски на...
Прочети още...

КАРЕЛ ШКОРПИЛ – ЕДИН ОТ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРХЕОЛОГИЯ

До Освобождението, българските земи са били посещавани и проучвани от редица учени и пътешественици. В техните описания обаче се срещали предимно сведения за българските хубости и за живота на българския народ, само мимоходом се споменавали отделни паметници и находища на старини, сведенията за коит...
Прочети още...

Братя Шкорпил и Мадарския конник

Най-значителното дело на братя Шкорпил до началото на разкопките в Абоба-Плиска е инициативата за проучването на Мадарския релеф. За първи път Мадарският конник е описан от Феликс Каниц в съчинението му „Donau-Bulgarien und der Balkan“ /1872 г./, а през 1884 г. Константин Иречек, след на...
Прочети още...

Хермин Шкорпил – един от основателите на Българската археология

Отговаряйки на апела на Министерството на Източна Румелия, Хермин Шкорпил пристига в България през 1880 г., времето когато се създават първите гимназии в Пловдив и в Сливен. Времето, когато българската държава /Източна Румелия/ едва започва да изгражда своята образователна система и няма достатъчно...
Прочети още...