В една своя публикация в чест на Карел Шкорпил, акад. Кръстю Миятев дава много точна оценка на делото на чеха за България: „ … ако Дюмон, Каниц и други чужди изследователи откриха археологическите паметници на България за чужденците и за чуждата наука, Шкорпил откри тези паметници в края на XIX век за българската наука и за българския народ. Това е една от неговите огромни заслуги и на тази заслуга той дължи своята широка популярност у нас […] Братя Шкорпил дойдоха у нас като скромни учители и завършиха служебната си кариера като такива. Местиха ги от град на град, понесоха много несгоди в учителското си поприще, но не поискаха по-високи служби. Те не се отдадоха на търговски и финансови спекулации, за да трупат богатства, защото те знаеха само едно богатство – археологическото богатство на българската земя, и имаха само една цел – да открият това богатство и да го поднесат на българския народ. Карел Шкорпил кръстосваше българските поля и планини като древен апостол, за да извлича от недрата им паметниците на минали култури. Той пътуваше с кола, на кон, пешком, спеше, гдето и както завърне, но изследователското му дело не го измори дори и до последния му час. Защото от началото до края той гореше в огъня на изследователската страст и живееше с непоколебимото съзнание за огромната полза на своето научно дело и високо благородно дело.“.