По време на своята изследователска дейност Карел и Хермин Шкорпил проявяват сериозен научен интерес и към бита и културата на населението по българските земи. Този интерес ги съпровожда навсякъде при техните пътувания, дори и в случаите когато са нямали никакви допирни точки с етнографията и фолклора. През годините двамата събират теренна информация, изпълваща хиляди страници архив - документи, писма, описания на обичаи, предания, спомени и произведения на народното творчество, част от която въвеждат в научно обръщение.
Благодарениe на тях са запазени много предания и легенди. Събрани са много фотографии и рисунки свързани с българските селища, с особеностите на старата архитектура – селски и градски къщи, на детайли от тях, на дворното пространство, на църкви, обществени сгради, чешми, кладенци и др. Съхранени са ценни описания на народните облекла, на различни народни обичаи и подробности от подготовката на отделни народни празници. Запазени са текстовете на десетки песни. Записани са много сведения за погребалните практики у българите. Проучени са някои проявления на традиционната медицина на българите и на народната ветеринария.
В своите проучвания двамата проявяват подчертан интерес към различните етнографски групи в България и техните обичаи – гагаузите, арменци, евреи, гърци, албанци, казаци-липовани и пр.
Карел Шкорпил обръща специално внимание към някои сведения за „почитание“ и на камъни по българските земи. В някои от своите публикации той дава, макар и твърде оскъдни сведения за т.нар. „шарапъ таши“ (жертвени камъни), с издълбано в тях улуче за оттичане на жертвената кръв, към които местното население хранело особена почит, така както се отнасяло към „Марковия камък“ – огромен скален блок, към известните „каменни баби“ („девташлари“) и др.
