Запленени от голямото богатство на паметници от всички исторически епохи, с които изобилстват нашите земи, братя Шкорпил остават поразени от страшното им варварско унищожение и незачитане, подложени на масово разрушение поради невежество и алчност. „Стари крепости и градища се унищожавали заради строителния им материал, старинни сгради, мостове и други архитектурни паметници изчезвали поради лошо разбрани градоустройствени интереси, а паметниците с музейно значение са изчезвали по най-различен начин. Каменни паметници били разбивани, за да се търси в тях скрити богатства, мраморни плочки с релефи и надписи се начупвали, за да се използва мраморния прах за лекарство, милярни и пътни колони са били превръщани във валяци за хармани, а глинените, бронзовите и железните предмети са били направо захвърляни като безполезни. Пътуващи „пръстенари“, от друга страна, са събирали и обменяли срещу евтини ювелирни произведения антични предмети от скъпи метали, а след това ги претопявали.“. Част от паметниците били изнасяни в чужбина, продавани направо или чрез посредници колекционери.
Единствената възможност за противодействие срещу тази стихия братя Шкорпил виждат в просветителската дейност, в разяснителните занимания и беседи сред местното население, в популяризирането на археологическата наука и създаването на музейни сбирки. Ето защо, една от първите им грижи покрай пряката им училищна работа е не само историческо проучване и изучаване на градовете и техните околности, но и създаване към гимназиите, в които преподават, на първите музейни сбирки в страната. В някои от градовете тези сбирки са станали основен фонд на бъдещите градски музеи. Събирането на музейни предмети и вниманието, което им се отдава, е трябвало да променят отношението към тях, а самите сбирки са гарантирали, че попадналите в тях старини ще бъдат запазени и съхранени за идните поколения.
