Наталия Енева
Двамата братя оставят дълбока следа в културно-историческата памет на град Варна.
Изборът им за Варна не е случаен. В едно свое писмо Карел Шкорпил пише:
„Варна е имала най-славната история между всички днешни градове […] Тя е била най-важният пункт на Западното Черноморие от устието на Дунав до Босфора …“.
За първи път Карел Шкорпил идва във Варна през 1887 г. и започва работа като учител по математика в Мъжката гимназия. Заедно с няколко свои колеги-учители, ученици и местни ентусиасти, водени от любов към историческото ни минало, създават една дружинка за провеждане на екскурзии за събиране на старини във Варна и из нейните околности, наречена "Ученолюбиво дружество". Основават и първата археологическа сбирка, с което поставят началото на музейното дело в града. В нея събират десетки архитектурни детайли от антични постройки, скулптури, надписи, монети и различни древни предмети. Сбирката на "Ученолюбивото дружество" само се съхранявала в Мъжката гимназия, без да бъде излагана пред публика, освен по желание на ученици или на някои любители на старините от града. За съжаление, през есента на 1888 г. Карел Шкорпил отива да преподава в друг град, а малко по-късно, въпреки упоритата съпротива на градската община, сбирката е иззета от създадения в София - Народен археологически музей.
Съгласно политиката на централизиране, по нареждане на Министерството на народната просвета, всички археологически материали трябвало да се изпращат в София, без значение от кой културен център произхождат.
Този акт прави Карел Шкорпил открит противник на политиката на Министерството и на Софийския музей, такъв той остава до края на живота си и по-късно, само благодарение на неговия авторитет и упоритост, тези действия не се повтарят по отношение на Варненския музей.
През 1894 г. Карел Шкорпил се завръща отново във Варна и остава завинаги в любимия си град. Първоначално е назначен като преподавател в Мъжката, а по-късно в Девическата гимназия. Предизвиквайки интерес сред местното население към историческото минало на града и близките околности, той отново започва събирането на старини, като този път е подпомогнат активно от много повече граждани, общественици, чиновници, ученици и др., с единствената надежда, че в бъдеще сбирката ще се развие като градски музей. Шкорпил виждал, че привличането на повече съмишленици в събирателската му дейност, може да стане единствено по пътя на организирането им в археологическо дружество. Единственият начин експонатите от варненската сбирка да останат в града е тя да бъде документално оформена като институция.
На 12 декември 1901 г. се осъществява отдавнашната мечта на Карел Шкорпил – в присъствието на видни граждани, общественици и учители, в града се учредява Варненското археологическо дружество (ВАД). За председател е избран Варненско-Преславският митрополит Симеон, а гимназиалният учител Анани Явашов и Карел Шкорпил, като негов инициатор, са натоварени да изработят проектоустав на Дружеството. След редица разногласия с Централното археологическо дружество, продължителни преписки с Министерството на просвещението и други институции, през май 1902 г. Уставът на ВАД е утвърден. Според него, то е самостоятелно дружество и развива дейността си в цяла Североизточна България, а целите които си поставя "е да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото в град Варна и околностите му, да буди интерес към тях в населението, а от събраните материали да се образува Варненски окръжен музей.". На годишното събрание същата година Карел Шкорпил е избран за завеждащ сбирката на музея, длъжност, която заема до 1939 г. През януари 1903 г. Дружеството определя печатът му да носи надпис "Варненско археологическо дружество", а в средата да има образа на римска монета на гр. Одесос.
В първите години дейността на членовете е насочена към редовни обиколки за събиране на старини из града и окръга, предимно на собствени разноски, както и описание на намерените паметници. В редовете на Дружеството влизат предимно лекари, учители, адвокати, общественици и инженери.
През 1904 г. във Варна, по свое желание, се установява като учител и другият брат – Херминегилд (Хермин). Оттук нататък съдбата на двамата братя окончателно се свързва с археологията и музейното дело на града. Още с идването си Хермин бил приет в Археологическото дружество, а след пенсионирането си през 1906 г. става негов председател и остава такъв до края на живота си.
Благодарение на изключителните усилия на двамата братя, на техните обиколки и разяснителна работа във Варна и в различни селища в Североизточна България, по Черноморието и по източния дял на Стара планина, Варненското археологическо дружество завоюва завиден авторитет. Увеличава многократно своите членове и постъпления, а в дейността му активно се включвали хора от различни съсловия - учители, търговци, лекари, адвокати, офицери, държавни чиновници, земеделци и др., не само жители на Варна, но и на други градове - Балчик, Добрич, Каварна, Шумен, Бургас, София и др. Имало дори и членове от чужбина – Керч, Русия и Австро-Унгария.
За почетен член на Варненското археологическо дружество е избран и княз Фердинанд.
Цялата дейност на Дружеството минавала през ръцете на двамата братя – инвентарни книги, описания на предметите, подреждане, фотографиране, чертежи, преписки с хора и учени от страната и чужбина, организиране и провеждането на събрания, изнасяне на лекции за новооткритите и дарени старини, подготовката и издаването на ежегодните Отчети на Дружеството, както и на първото в страната периодично музейно издание – „Известия на Варненското археологическо дружество“. С оскъдните си средства Дружеството започва първите специални разкопки. Един от първите обекти е Абтаатското кале, неправилно отъждествявано с римския град Абритус.
Карел и Хермин Шкорпил работели усилено и за създаването на музей в града, за да може да покажат резултатите от своята работа и нагледно да убедят посетителите в богатствата, които крие Варна и Варненският регион.
