"Една от най-живописните и интересни местности на нашето Черноморско крайбрежие е безспорно пещерния манастир Аладжа.
Когато стигнеш до вратника на манастирската ограда, учуден оставаш от чудесната гледка, която се изпречва пред тебе. Гледаш една висока скална стена, продупчена и напъстрена. От това тя е добила името си Аладжа, което ще каже „шарен“. В долната част на скалата се гледа дълга дупка, в която се намира пещерна черква и калугерски килии. Над дупката се гледа един подмол, в който е залепен, като лястовиче гнездо, едно параклисче.
Предната част се е срутила надолу, а задната е останала като скална стена, в която е издълбан пещерния манастир.
При посещението на манастира бие в очите ни черната катранена кора, която покрива стените. Това почерняване е причинено от горял овчи тор, когато пещерите са служели за къшла на овце. Тогава тук е нямало каменни стъпала за качване в манастира, а се е вървяло направо по насипа, който се намирал до скалата, бил e разчистен през 1913 г. от войниците на видинската опълченска дружина и др. Дигнати били няколко кубика пръст, та се е образувала пред скалата една площадка, която насадихме с овощни дръвчета, нарове и разни храсталаци.
Катранената кора по стените е унищожила образите, които се намирали изписани по стените на черквата.
Качваме се по каменната стълба към пещерния манастир и съгледваме няколко корита, запълнени сега с цимент. Това са едновремешните гробове на калугери и игумени.
По вита дървена стълба се е качвало до горния етаж, дето е параклисчето.
По стените на пещерите се гледат тук там четвъртити дупки, в които са били закрепени греди на дървени постройки.
Качваме се по няколко стъпала, изсечени в канарата, към един коридор, в който личат калугерски килии.
В края на коридора се намира една врата, през която се влиза в пещерната черква.
За горния етаж на пещерите се качваме отдолу по една дървена стълба и от нея, по една скална пътека стигаме до един подмол, дето се намира параклисчето. Пътеката била почти непроходима. Дружеството я разшири така, че сега се минава по нея свободно.
По външната стена на параклисчето има изписани старовремски образи на светии.
Сядаме на пейката пред параклисчето и се наслаждаваме от чудесната гледка, която се разкрива пред очите ни. Картината е прелестна! Тя ни потапя в съзерцание, което опива душата ни с омайна картина. Пред очите ни се разстила необятния блестящ шир на морето.
Няма по-сгодно място за възвеличаване на Бога и неговото прекрасно творение!
Мир и тишина владее тук.
В съседство с Аладжа манастир се намират две интересни местности: „Харман ери“ и пещерите „Каранлъ маара“ (дн. „Катакомби“). Първата се намира в източно направление от манастира. По билото на скалите личат основите на едно четвъртито укрепление, в което се защитавали манастирските обитатели, когато били нападани. По предание в укреплението спал игумена на манастира, някой си „Имри поп“ (Рим папа, Урум папаз). На поляната „Харман ери“ личат и останките на една старовремска черква, която не е разкопана, тя е имала види се три олтара.
От поляната се разкрива по-прелестна картина, отколкото от манастира. Открива се гледка към цялата местност, отстъпена от Народното събрание за нуждите на нашето Археологическо дружество. Открива се гледка към бялата ивица, крайбрежен пясък, нар. „Узун-кум“ (т.е. "дълъг пясък"), който заедно с близката гора е разкошно място на бъдещият морски санаториум и летни жилища.
Другата забележителна местност до Аладжа манастир е пещерата „Каранлъ маара“, намираща се на запад от манастира. До преди няколко години тя е била запълнена с пръст, която е била изчистена през 1911 г. Пещерата представлява пещерна къща, издълбана в канарата на три етажа. При разчистването на пещерите се намерили няколко медни и златни монети на византийския император Юстиниан, който е съградил храма „Св. София“ в Цариград.
По предание големи съкровища са скрити в манастира. Говори се за 43 стаи, съединени една с друга, издълбани в канарата, от тях 42 са били напълнени с пръст, а в последната били скрити съкровищата.
