Малко са хората, за които думата предопределение важи с такава сила, както за братята Шкорпил. Родени са във Високе Мито, един от многото кралски градове в Източна Чехия, в семейството на съпрузите Вацлав и Анна Шкорпилови. Майка им е била от прочутия род на Иречековци, сестра на литературния историк Йозеф Иречек – бащата на известния историк Константин Иречек.
Семейство Шкорпил е имало осем сина, петима от които са се посветили на музейното дело. Най-големият от братята – Вацлав Шкорпил, ревностен събирач на археологически, исторически и други предмети, участва заедно с брат си Йозеф в основаването на първата музейна сбирка в родният им град, където малко по-късно е назначен за втори музеен уредник. Вторият – Владислав Шкорпил, бил седмият директор на Керченския историко-археологически музей в Русия. Човек на науката – отличен археолог, който знаел много добре, че Балканският полуостров е пълен с още неизследвани старини. Именно той, по-късно в своята кореспонденция с братята си Хермин и Карел, е давал неоценими съвети за работата им в България. Третият от братята – Йозеф, работи в Пилзенския Западночешки художествено-технически музей.
Другите двама братя от знаменитата фамилия – Хермин и Карел, са основоположници на българската археология и музейното дело.
Херменегилд (Хермин) Шкорпил е роден на 8 февруари 1858 г. във Високе Мито и умира на 25 юни 1923 г. във Варна. След като завършва средно образование в Хрудим и реална гимназия в Пардубице, той продължава образованието си в Института по политехника в Прага, изучава и „Природни науки“ със специализация „Минералогия и ентомология“ в университетите в Прага и Лайпциг.
През 1880 г., вече дипломираният Хермин, пристига в България по покана на министъра на образованието в Източна Румелия Йоаким Груев, за да подпомогне изграждането на младото българско образование и да даде всички свои знания и умения в помощ на възстановяващата се след Освобождението българска държавност.
Веднага след пристигането си в Пловдив, наред с учителските си задължения, Хермин започва да събира и материали за написването на учебник по география на България и геоложки карти на Южна България. Същевременно събира хербарий за училищната колекция, прави и онтомологична и геологична колекция. Отделя внимание и на археологията, на карстовите явления, както и на всичко, което предизвиква интерес в широкия периметър на местата, където живее и работи. По собствено желание преподава в гимназиите на няколко български града, за да може да опознае по-добре новата си родина. Два пъти е учител в Пловдив (1880–1881 г. и 1894–1900 г.), след това в Сливен (1881–1886 г.), в София (1886–1894 г.), в Русе (1900–1904 г.) и във Варна (1904–1906 г.).
Карел Шкорпил е роден на 15 юли 1859 г. във Високе Мито и умира на 10 март 1944 г. в София. След като завършва реалната гимназия в Пардубице и Висшето техническо училище в Прага, той продължава образованието си в Математическо-физикалния факултет на Пражкия университет.
След завършване на образованието си, Карел тръгва по стъпките на по-големия си брат Хермин и пристига в България. Постъпва като учител по математика и физика в гимназията в Пловдив (1882–?). Подобно на Хермин и той променя местата на работа, с единствената цел да се запознае с географията и природата на страната, с нейното археологическо минало, с пъстротата на народната култура и етническия състав на населението. От Пловдив се мести в гимназията в Сливен (?–1887 г.), след това във Варна (1887–1888 г.), където с помощта на свои колеги и ученици от Мъжката гимназия, създава първата музейна сбирка в града. Следват работа в гимназиите в Русе (1888–1891 г.), във Велико Търново (1891-1894) и отново във Варна (1894–1923 г.), където се установява окончателно. Във Варна, Карел Шкорпил е един от инициаторите на основаното през 1901 г. Варненско археологическо дружество и на създадения през 1906 г. Народен музей.
Повече от шестдесет години – от 1881 годината, в която идва на българска земя, до смъртта си, Карел Шкорпил посвещава цялото си свободно време за теренни проучвания и активна събирателска дейност, което става и същност на живота му. Прави едни от най-значимите археологически проучвания и има основен принос за едно от най-големите открития в българската археологическа наука – локализирането и проучването на първата столица на средновековната българска държава – Плиска.
