ПРИНОСЪТ НА ХЕРМЕНГИЛД И КАРЕЛ ШКОПИЛ ЗА БЪЛГАРСКАТА СПЕЛЕОЛОГИЯ
Алексей Жалов
Както е известно, Вацлав Херменгилд Шкорпил пристига в Плодвив 1880 г. и е назначен за учител в Пловдивската мъжка гимназия. По-късно, учителства в София, Сливен, Русе и Варна, където подпомага училищното обучение по естествена история, география, зоология, ботаника, аритметика и немски език. Много ценни са и изследванията му по география на България. Между тях, заедно с брат си, той проучва основните карстови райони на България и около 90 пещери. Херман започва проучване на природните богатства в околностите на Сливен и ги описва в книгата си „Изкопаеми богатства изнамерени досега в целокуппа България” (Шкорпил, К, 1882). В тази книга са описани пещерите Морова дупка (Моровица) при Тетевен, пещерите покрай Демир баба теке при с. Свещари (Димитрово), Соколската пещера при Соколския манастир край Габрово. В същия труд се прави подробно описание на пещерата Змееви дупки край Сливен и се заключава: „За нас е важно да сме наясно с алувиума на дъното на тази пещера. То възможно е там да намеря вкаменелости от праисторически човек и такива от праисторически животни от онази епоха“. Посещавайки въпросната пещера братя Шкорпил провеждат археологически разкопки, като резултатите от тях са обнародвани в книгата им „Могили“ (Шкорпил К. и Х. 1898). От книгата научаваме, че археологически разкопки са били извършени в още две пещери край с. Бълдъркьой (Тутраканци, Провадийско и „Коджа Маара“. Втората от тях не е идентифицирана с която и да е от известните ни днес пещери. Следващата книга на Херман е „Природни богатства в целокупна България ”, издадена през 1884 г. (Шкорпил, Х, 1884) Тук е публикувана информация за над 30 различни пещери основно в Сливенско (Сливен, Котел, Медвен, Кипилово), но и от други краища на България – Родопите, Стара планина, Сърнена Средна гора. По-късно е издадена книгата „Праисторическите хора в България“ ( Шкорпил, Х ,1886), където авторът подробно описва пещерно - скалните обители (монашески килии, църкви, манастири) в Добруджа и Добруджанското Черноморие, района на Провадия, Шумен и поречието на р. Русенски Лом – Северна България. Трябва да се има предвид, че повечето от тези структури представляват частично обработени и приспособени за целта естествени пещери или изцяло изсечени в меката варовикова скала кухини. Карел Шкорпил работи като гимназиален учител в българските градове Пловдив (1882-1886), Сливен (1886-1888), Варна (1888-1890, 1894-1915) и Велико Търново (1890-1894) като от 1894 г. Карел Шкорпил се установява във Варна. Така както и брат си, той посвещава свободното си време на изследване и описание не само на старини и, но и на българския карст и пещери. Той е сред първите изследователи на карстовите терени и археологическите останки в тях. Междувременно през 1887 г. , когато учителства в Сливен, Карел прави редица обиколки из Северна България. В една тях той посещава и картографира Еменската пещера край село Емен, Търновско (Jalov ( Zhalov, А 2002, Жалов, А., М.Стаменова, 2007). В същият период, при един от теренните си обходи в Котленско-Върбишкия дял на Стара планина, той се натъква, картографира и описва пещера с име „Коджа пещера“. За съжаление нито една от известните ни пещери в района все още не е идентифицирана като въпросната пещера. Това са първите известна ни досега карти на естествени пещери в България (Шкорпил, К 1887, Шкорпил, К. 1887 а), без да вземем предвид карто-схемите публикувани в издадените от тях трудове. В този смисъл братя Шкорпил имат значителен принос в изучаването на българския карст от физико-географска гледна точка . Най-важните от общите им трудове в областта на спелеологията са: „ Krašskýh zjevecu v Bulgarsku “, „Sources et pertes d'eau en Bulgarie “ и „ Кражски явления в България“ . През 1895 г. в Прага Х. и К. Шкорпил, на основата на публикуваното през 1884, обширно разглеждат карстовите явления в България (Шкорпил 1895). В тази работа те описват условията за развитие на карста и пещерите, както и местоположението и общата информация за 55 български пещери. Много интересна информация за наличието на пещери в Тракия и пределите на Сакар намираме в издадената през 1888 г. книга „Паметници из Българско“ (Шкорпил, К&Х). Там намираме много впечатляващо и живо описание на Лелешките дупки край с. Турфанлии (сега Иглика, Ямболско), които те определят като изкуствено прокопани. Описаните от авторите няколко пещери, са изследвани детайлно през 1985 г. от членове на пещерен клуб „Академик“, Пловдив, но изследователите им не потвърждават съмненията на Шкорпилови. По-пълна и подробна е по-късната им книга, издадена във Франция „Sources et pertes des eaux en Bulgarie” (Извори и понори в България) ( Шкорпил Х и К. 1898), където в резултат на специфични теренни проучвания, подробно са описани над 100 карстови феномена (ували , пещери, извори). Информация от първата им работа е обогатена с 18 нови пещери. В книгата са включени 21 фигури, които ясно илюстрират хидрогеоложките връзки между понорите и карстовите извори в изследваните райони. Един от емблематичните примери представлява хипотезата за връзката между губилищата на река Вит над с. Гложене и извора „Глава Панега“, което беше доказано опитно в средата на 20 век.
През 1900 г. в Пловдив излиза поредната книга на Херман и Карел Шкорпил "Кражки явления“ (Шкорпил Х и К, 1900), където са обобщени резултатите от продължаващите им теренни спелеоложки проучвания в България. Освен много данни за феномените на повърхностния карст, пещерите и карстовите извори, работата има и теоретична част. Тук са включени характеристики и механизми на формиране на карстовите явления. В книгата са локализирани още 11 нови пещери. Авторите създават представа за всичко, което е свързано с научното изследване на пещерите – палеонтология, археология, зоология, климатология, хидрология и др. Съдържанието на труда е илюстрирано с 30 рисунки, карти и снимки. В посочените работи от 1884, 1895 , 1898 и 1900 са описани общо 87 естествени пещери. По-късно информацията от тези трудове, както и публикуваните по-ранни произведения, се превръща в отправна точка за провеждането на следващите по-задълбочени изследвания на карста и пещерите в България.
По време на теренните си проучвания в България братята Шкорпил се натъкват на десетки изкуствени или полуизкуствени пещерни монашески килии, църкви манастири, а в края на XIX век в научното обръщение въвеждат терминът „скални монашески обители“ (Шкорпил К, 1914). Това е и най-значимият принос в археологическото изследване на тези обекти в карстовите райони. К. Шкорпил научно документира, описва и коментира над 100 скално-пещерни църкви и манастири по поречието на река Лом (проучени през 1887, 1892 и 1912 г. от Археологическата комисия за установяване и опазване на старините в България към Народния музей в София). Междувременно в две последователни публикации в Сборник народни умотворения наука и книжнина (кн.VII и VIII ,1892) под надслов „Североизточна България в географическо и археоложко отношение“ двамата братя описват и публикуват картите на множество изкуствено изсечени и естествени пещери по северното ни Черноморие южно от Шабла – Камен Бряг – Тюленово – Болата – Калиакра- Аладжа манастир – добруджанските суходолия – Провадийско. Изкуствените пещери като обект на религиозни практики, а и някои естествени пещери намират място и в книгата „Първобитните люди в България“ (Шкорпил, Х.1896) . Успоредно с това до 1905 г. са проучени и публикувани последователно десетки скални монашески обители в Шуменско и Провадийско (Шкорпил, К ,1905). По-късно К.Шкорпил обобщава своите изследвания в района в публикацията „Мадаро-Могилското плато“ в списанието Byzantinoslavica (Škorpil K, 1932). Карел Шкорпил е неуморен и прехвърля своите проучвания в южното причерноморие в пределите Странджа. Така през 1913-та излиза работата „Археологически бележки от Странджа планина“ (Шкорпил, К, 1913), която същевременно е публикувана и като отделен отпечатък. В този труд са описани множество изкуствени пещери (монашески обители) в района на гр.Виза, Къкьой (сега Турция), Димотика, Оваджик, Бадома (Гърция), но и пещерните църкви Ай Пандо – с. Михалич , Ветата черква – с. Устрем на днешната територия на България.
Без никакво съмнение Херменгилд и Карел Шкорпил могат да са нарекат пионери на проучването на карста и пещерите като част от природното и историческо наследство на България.