Наталия Енева

 

"Нигде природата и човешкия труд не са събирали толкова много красота и ценности на толкова малко пространство, както тук.“.

 „Няма по-добро място от това за възвеличаване на Бога и неговото прекрасно творение.“

Карел Шкорпил

"Най-живописната и най-красивата във всяко отношение част на крайбрежията в България се намира под стръмните склонове на Добруджанската висока равнина, между селата Кестрич и Екрене, на 14 км от Варна. Тук се намират развалините на най-стария и в древните времена най-прочут манастир на Черноморския бряг - Св. Троица или Аладжа манастир, който съгласно решението на върховната държавна археологическа комисия в София, утвърдено от Министерството на народното просвещение се намира под охраната на Варненското археологическо дружество.

Под манастира, на брега на морето, се намира най-хубавият широк морски плаж, наречен Узун-кум (Дълъг пясък), с дължина повече от 1,5 км. Зад пясъка е единствената запазена част от гората "Хачука", която лесно може да се обърне в един естествен английски парк. Цялото място със своето запазено положение, с превъзходен климат, с изобилни извори и с други преимущества, по мнение на доктори-специалисти, е най-доброто място за образуване на един първостепенен курорт, отдалечен от шумния градски живот.

С осъществяване на подобно начинание Археологическото дружество може да си набави с времето значителни средства за пълно построяване на музей, за неговата поддръжка и за други културни задачи в град Варна и окръга.".

Председател на ВАД:

Х. Шкорпил,

IX годишен отчет на ВАД за 1915 г.

(из писмо до кмета на град Варна)

 

 

Още при първото си идване във Варна през 1887 г. Карел Шкорпил проявява особен интерес към Аладжа манастир - най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие и една от най-живописните местности на Варна. С окончателното си установяване в града Карел и Хермин Шкорпил поставят началото на системни археологически проучвания и посвещават години наред на опазването и популяризирането на скалния манастир. В „Сборник за народни умиротворение, наука и книжнина“ през 1892 г. излиза първата научна публикация за манастира, подписана от името на двамата. Едно от интересните им хрумвания - идеята да превърнат околностите на манастира в естествен „английски парк“, поставя началото на съхраняване уникалното съчетание на исторически и природни забележителности в района.

През 1894 г., под вещото ръководство на Карел Шкорпил, в града се основава първото туристическо дружество, наречено с шеговитото име „Дармаданци“. Името не е избрано случайно! В едно сведение Карел Шкорпил пише: "местното население е наричало „дармадана“ /тур. безпорядък/ една скала, отстояща на няколко метра от западния край на манастира, която съществува и до днес". Още с основаването си дружеството поема грижата за Аладжа манастир, положени били огромни усилия за почистването и ликвидирането на вандалското отношение на местното население към скалната обител.

 

"Туристиката е тясно свързана със събирането на старани. Благодарение на туристите са били открити доста старини. Известно Ви е, че варненските туристи "Дармаданци" запазиха Аладжа манастир и построиха там, със съдействието на окръжния съвет, една стаичка за туристи.".

Шкорпил,

III годишен отчет на ВАД за 1908 г.

 

           След основаването на Варненското археологическо дружество /ВАД/ през декември 1901 г., оценявайки значението на Аладжа манастир като важен археологически и духовен паметник, братята Шкорпил насочват неговото внимание към детайлно проучване на историята на манастира, разчистване на затрупаните помещения, облагородяване на района и прекратяване на вандалското отношение на местното население към скалната обител. В ежегодните Отчети на Археологическото дружество те изнасят някои от по-важните резултати от тези проучвания. Двамата са основните действащи лица във всички мероприятия свързани със запазването на „народната старина“.

            Благодарение на Карел Шкорпил се прониква за първи път в недостъпния до тогава манастирски параклис, със сравнително добре запазения стенопис на тавана. Той оставя голям брой чернови бележки, сред които две окомерни скици, правени въз основа на негови наблюдения с бинокъл и един архитектурен план на манастирската църква и килиите, изработен с голяма прецизност. В много от записките си и в ежегодните Отчети и Известията на ВАД, Карел публикува различни поверия и легенди, свързани с древната старина, разказвани от местното население.

През май 1908 г. Настоятелството на ВАД, в лицето на двамата братя,  взема решение да бъде направено тържествено освещаване на Аладжа манастир, което се осъществява още на следващата година в присъствие на представители на държавната и църковна власт, на родолюбиви дружества и множество народ. Въз основа на едно проучване на Карел Шкорпил, за патрон на манастира е приет празникът на „Св. Троица“, а Настоятелството решава всяка година на този ден да бъде провеждан празничен събор, отменен малко по-късно от Варненско-Преславския митрополит Симеон. През следващите години са се провеждали само излети в околността.

През същата година, членовете на туристическото дружество "Дармадан" се присъединят към Археологическото дружество, с идеята туризмът да стане част от дейността му. Във връзка с това Карел Шкорпил пише: "туризмът може да има съществено значение за издирването, популяризирането и опазването на „археологическите старини“ в България".

За да популяризира скалния манастир ВАД издава на български и немски език книжката на Илия Венов „Аладжа манастир. Пътни впечатления“. Освен за посетителите на манастира, тя е предназначена и за раздаване на общественици, кореспонденти на вестници, комисии и др. Отпечатва и няколко вида отворени писма с изгледи от манастира, като върху едно от тях е имало и малка топографска карта за упътване - "за да се популяризира тази единствена по Българското Черноморие старина".

Създадена била и специална Комисия за Аладжа манастир, чиято основна цел е опазването на манастира като „народна старина“, залесяването на околностите му, събирането и изразходване на даренията и средствата за него. Считайки съществуващия в близост извор за част от някогашния манастирски комплекс, членовете на ВАД каптират водата.

През 1910 и 1911 г. окончателно били разчистени и пещерите „Каранлъ-маара“ („Катакомбите“), разположени западно от скалния манастир. Изработката на иконостас за манастирската църква било възложено на местни иконописци, а родолюбиви граждани подарили икони, като от тях е оцеляла само тази, която е подарена от братя Шкорпил.

По инициатива на братята и по предложение на ВАД, с решение на Комисията по старините към Министерството на Народното просвещение – протокол № 5 от 4 януари 1912 г., Аладжа манастир е обявен за "народна старина", а Дружеството е натоварено с контрола и поддръжката му. Независимо от постигнатите резултати, постоянна грижа оставало търсенето на средства за археологически проучвания, за опазване на откритите старини и най-главната - построяването на музей.

Оценявайки възможностите на това уникално място братя Шкорпил насочили своите усилия върху идеята за отпущане на държавната гора „Хачуката“ и плажната ивица „Узун-кум“ в полза на ВАД. Проектът предвиждал оформянето на парк, включващ по-голяма част от преотстъпената гора; оформяне на лечебна част със санаториум и кьошкове за курорт с използване на естествените извори и плажната ивица „Узун-кум“; създаване на образцово стопанство от зеленчукови и овощни градини, разсадници за овощни и паркови дървета, лозарство, пчеларство и отглеждане на селскостопански животни.

Изпратената специална комисия от Министерството на земеделието и държавните имоти и Прошетарната комисия към Народното събрание оценили голямото значение на проекта. Още на първата си редовна сесия, на 14 февруари 1915 г. Народното събрание взело решение да преотстъпи на Варненската община в полза на ВАД 2500 дка гора, 150 дка зеленчукови ниви и 1500 м плажна ивица с широчина 70 м, с възможности за изграждане на курорт и народен парк, доходите от които да бъдат използвани за проучване и опазване на съществуващите в тях старини и построяване на музей в град Варна. Решението било утвърдено с указ подписан от цар Фердинанд.

По повод на това важно събитие Хермин Шкорпил, като на председател на ВАД, изпраща благодарствена телеграма до председателя на Народното събрание, в която се казва: „Особено щастливи сме, че можем да изразим Вам и чрез Вас на Народното представителство нашата неизказана благодарност за стореното възвишено културно дело от грамадно значение за град Варна и Черноморското крайбрежие.“.

Поради избухване на Първата световна война крайбрежието около Варна било обявено за военна зона и достъпът до него - ограничен. В последвалите години били осуетени всички начинания, свързани с осъществяването на проекта. В началото на 1921 г. Министерството на земеделието и държавните имоти отнело изцяло от Варненската община, респективно от ВАД, предоставените имоти.

На 15 декември 1923 г. Карел Шкорпил, в качеството си на председател на ВАД /след смъртта на Хермин - юни същата година/, в писмо до министъра на Народното просвещение, с тревога предупреждава, че намеренията на Министерството на земеделието и държавните имоти да изгради селище в отнетите земи ще унищожи този уникален природен кът с всичките му исторически и природни забележителности.

„Жалко е това богато място да стои така неизползвано и да стане жертва на лакомията на съседните села. Трябва да се запази това природно богатство, като при това би се използвало от населението за здравословни цели …“.

След протестите на ВАД и Варненската община една част от имота е върнат, а през 1924 г. - и останалото.

            През 1930 г. към ВАД е създадено „Настоятелство за опазване на народната старина Аладжа манастир“, оглавено от видния варненец архимандрит Инокентий Софийски. Новото настоятелство започва мащабна дейност главно в две насоки – опазване на съществуващите в местността старини и оформяне на държавната гора в Народен парк. По това време голяма част от гората е преустроена и превърната в удобно и приятно място за отдих и туризъм. Залесени и благоустроени са десетки декари пустеещи земи в района на манастира и са превърнати в един от най-красивите кътове по Северното Българско Черноморие. Прекарани са удобни пътища от с. Кестрич (дн.кв. Виница) до Аладжа манастир, а от там до „Узун-кум“, където е построена хижа, наречена на името на Карел Шкорпил.

            Основната идея – набирането на средства за построяване на музей във Варна, така и не се осъществява. Приходите от имотите били недостатъчни, а държавната власт оставала безучастна към инициативите на Дружеството.

            През 30-те години на XX в., на заседание на Археологическото дружество, Карел Шкорпил си подава оставката и официално се оттегля като председател на ВАД. Това слага край и на дългогодишната му дейност, свързана с проучването, опазването и популяризирането на средновековния скален манастир край Варна.