В много от записките на Карел Шкорпил, в ежегодните Отчети и Известията на ВАД са публикувани поверия и легенди за старината Аладжа манастир, разказвани от местното население. Най-често срещаната е тази за тайнствения монах „Рим папа”, „Имри поп”, „Урум папаз” или пазителя на манастира и скритите в подземните лабиринти съкровища.
„ … по предание в укреплението спал игумена на манастира, някой си „имри поп“. Събуждал се на всеки три години, излизал и питал първото срещнато лице: „има ли още в гората Хачука пръти да се кара кон, кравите телят ли се, жените раждат ли“? когато му отговаряли, че имало това, попът казвал „има още време“, затварял си очите и се изгубвал. Щял да се явява до тогава, до дето един ден се изкореняла гората и се обърнела на ниви.“.
Шкорпил,
Известия на ВАД.
По случай двадесет годишнината
от основаването на Дружеството
1901-1921 г.
„По предание големи съкровища са скрити в манастира. Говори се за 43 стаи, съединени една с друга, издълбани в канарата. От тях 42 били напълнени с пръст, а в последната били скрити съкровищата.“.
Шкорпил,
Известия на ВАД.
По случай двадесет годишнината
от основаването на Дружеството
1901-1921 г.
„Скитникът Стоянчо разказвал, че в скалата имало още други засипани дупки, уж „цяла подземна чаршия дюгени(стаички) на брой 49“. Входът към последната бил зазидан. В една от стаичките имало пропаст, от която се чувало шумолене на някаква подземна вода.“.
Шкорпил,
I годишен отчет на ВАД
за 1906 г.
„ … в една скала на запад от манастира има желязна врата, която водила към една скришница, където имало скрити златни черковни предмети на 12 манастира. Из народа се разправя, че Аладжа манастир е владян от папата от Рим, та манастирът притежавал големи богатства, които и до днес се търсят в скална стаичка с желязна врата и голям катинар.“
Шкорпил
I годишен отчет на ВАД
за 1906 г.
„Из народа се говори, че в скалите до манастира са укрити манастирски съкровища. Особено много се говори за пещерите „Каранлъ-маара“, които са изкуствена издълбани, като стаички, те не са още изчистени.“.
Шкорпил,
V годишен отчет на ВАД
за 1910 г.
На „Имри поп“ седалището е било в „Аладжа манастир“, а не в „Хачуката“.
Разправя се така: „Отдавна в „Аладжа манастир“, гдето имало село, живял един поп, който се наричал „Имри поп“. Последния е извършвал божествената литургия в черквата в черквата, която днес личи по иконите в манастиря. Във време на войната между русите и турците, въпросният поп избягал на запад далеч. В това време настанал голям глад, хората били принудени да се хранят с треви: коприва, лапад и пр., гората била изсечена – с една дума всичко опустошено – последици от разрушителното действие на всяка война.
На старини „Имри поп“, той е живял много, но мисълта за Аладжа манастир не го изоставяла, та где-кого е срещал – все го е запитвал:
„Пораснаха ли шипки в Аладжа манастир да се подкара кон и пр.?““.
СВЕДЕНИЯ
за „Имри - поп“ и „Текето“ –
събрани от село Джаферлий (дн. село Кичево, Варненско)
Село Джаферлий Учителка:
7 май 1917 г. Ст. Жечева
