Наталия Енева

На 11 декември 1921 г. във Варна се отбелязва 25-годишнината от основаването на Варненския музей[1] и 20-годишнината на Варненското археологическо дружество[2]. По този повод се издава брошурата „Какво може да се види във Варненския музей“. Интересно и любопитно издание, дело на Варненското археологическо дружество по повод двата юбилея.

По време на честванията се открива и ново по-достойно и по-добре уредено музейно помещение на втория етаж в задното крило на Девическата гимназия. Новата експозиция, създадена изцяло като частна инициатива на група ентусиасти начело с братята Шкорпил, предизвиква гордост и огромен интерес сред варненци и гостите на града. Гости на събитието са български и чуждестранни министри, чуждестранни консули, представители на Софийския университет, на Археологическия институт, на Българската академия на науките, Народния музей и др.

Създаден без много шум, с ясната идея „тоя светилник на нашия хубав черноморски край да пръска светлина върху нашето тъмно минало, да озарява умовете и да буди и крепи надеждата“, Варненският музей е свидетелство за удовлетворението и гордостта на своите създатели. Целите, които си поставят братя Шкорпил и смисъла на тяхната работа: „Имаме единственото желание щото паметниците из Българско да подействуват: За пробуждане на почитание към родните старини, които са непосредствени свидетели на родната история и на родното съществувание и За пробуждането на народното чувство тази животворна сила на народното съществувание.“, вече се осмислят

Брошурата „Какво може да се види във Варненския музей“, описва подробно новите помещения на музея - коридор с геологически сбирки от Варненско, разказващи историята на земните пластове в областта; салона със старини; окачените из помещенията интересни карти, планове, ценни фотографии и картини; и двете стаи за канцеларии, библиотека и архив.

Запазен е оригиналният правопис характерен за началото на ХХ век.

„Мъчно е да се живее в хубава
родина и да знаеш малко за нея.“
Проф. Райс

Музеят

се помещава в един дълъг коридор, в който са изложени геологически сбирки, обясняющи историята на земните пластове в варненско, в един голям салон с старини и две стаи за канцеларията, за библиотеката и за архивата.

В канцеларията са изложени планове и из­гледи на бъдещето музейно здание, което ще бъде построено в дъното на алеята на българското възраждане в приморската градина[2].

 А Коридорът — до входа му е поставена една дървена позлатена статуя на руския цар Александър III. Статуята е образувала носа на руския параход „Александър III,“ който през м-ц януарий 1894 г., се е сблъскал при голяма буря с гръцкия параход „Кисирос“ и е потжнал. Носжт е бил изхвърлен на брега до Варна. До статуята е поставена маса — витрина, в която е изложена литературата за гр. Варна. На първо место личи гръцката ис­тория „Одесос—Варна“ от Н. Николао, 1884 год., после Изданията на варненското археологическо дружество (I—VII) с материяли за историята на града и окржга, Варна — Аладжа мънастир (от Ил. Венов), Морските бани (от Д-р Пюскюллиев), Мо­релечението (от Д-р Ив. Теодоров. Изложена е тука и полската литература за Владислав „Варненчик“[3].

Интересни са пътеводители (guide) из града и околността. Първият е „guide souvenir“, издаден на френски в спомен на французките гости от Париж, които посетили през 1909 г, нашия град, девнен­ските извори и декилиташи до Гебедже. Втори пътеводител е написан на немски и български в чест на бившите ни съюзници (1916 г.).

Трети пътеводител из околността на Варна е печатан през 1921 го т. в юбилейните известия (VII) на варненското археологическо дружество (стр. 45 - 85 и 108 -118)[4].

Издаване на един подробен пътеводител из града и околността е належаще. Археологическото дружество още от самото му основаване е обър­нало внимание върху туристиката; то е купило една нива до устието на р. Камчия, за да се построи тук подслон за туристи, които се интересуват от живописните местности до устието на реката и ко­ито желаят да се запознаят с голямото укрепление, в което се намира въпросната нива. Същото е съ­градено от Аспаруха за защита на брега от гръц­ките десанти. С превземането на укреплението неприятелът е могъл да настъпи по долината на р.      Камчия към Аспаруховата столица — Плиска, която се намирала близо до гара Каспичан (до с. Абоба).

Варненското археологическо д-во пази от 25 години насам старохристиянската светиня Аладжа мънастир, която се намира в една живописна местност близо до летния дворец Евксиноград. В изкуствено издълбани пещери Каранлък-Маара, близо до мънастиря, са се крили първите християни от преследванията на римляните (особено в третия век след Христа).

Дружеството заедно с варненската община е взело мерки да се запази и украси местността око­ло открития мънастир на юго-запад от Варна от времето на Константин Велики и е издействувало отчуждаване на лозя в местността Теке-Караач, дето се намериха основи на храм, мънастирски здания и печатът на Борис-Михаил.

До витрината съ окачени фотографически снимки от Аладжа-манастир. Гледаме висока скална стена; в нея съ издълбани в два етажа пещерни черквици и калугерски килии. На една снимка виж­даме камбана, окачена до черквицата в горния етаж с прекрасна гледка към морето. Когато Румъните окупирали през 1913 год. тукашните места, пока­чил се е до камбаната румънския престолонаслед­ник, сегашният румънски крал и се е забавил тук доста време, като се е наслаждавал на чудесната гледка. Когато се е завърнал при свитата си, казал, че ще требва да се построи тука великолепен мънастир по подобие на ония, които има в Румъния. Престолонаследникът обиколил после близката мест­ност „Харман-ери“, дето се намират засипани ос­нови на древен храм. Той останал и тука възхитен от гледката. Пред него се откри като на длан до­бруджанския бял брег с града Балчик чак до геларенския нос, оттатък Каварна. Представлявам си, казал той, каква гледка би имал възобновен бял храм с позлатени кубета, между окръжающата го горска зеленина и синината на морето. Окото на пътник, идящ по море от Дунава, след еднообраз­ния, безгорисг добруджански бряг, би съгледал, щом замине геларенския нос, очарователен брег с блестящи кубета на Аладженския храм.

Интересно е, че на картата, която е приклю­чена към договора в Букурещ, мънастирската местност влиза в Румъния. Личи поправката на картата. Границата е прекарана после неколко километра на север от Аладжа ! Кой е повлиял върху първото предложение и върху промената?

Близу до Аладженските снимки е окачена картина на природната забележителност „дикилиташ“ — цилиндрически самородни стълпове, до гара Гебедже. Световна забележителност, за която нарочно съ дошли да ги видят французките гости (преди 13 години).

Останалата част на коридора е заета от геологическа сбирка изложела върху 24 витрини и масички. На дъното на коридора се гледа голяма цветна картина, която представлява скални стени, в които се чернее вход на една голяма пещера, из която излиза подземна река Андък до дреновския мънастир св. Архангел-Михаил. Сбирката, коя­то е придружена с ред карти, картини, фотогра­фии и планове, ни дава ясна представа за образу­ването на земните пластове в нашия край. Върху геологическата карта на България[5] се ориентираме за разни системи, които съ разпространени в на­шия край. „Най-младите“ съвременни образувания (алювий), които продължават да се образуват още в днешно време, съ отбележени на картата с бял цвет. От тях се състои преградата, която дели морето от нашето езеро. „По-стари наноси (дилювий“[6] pleistocan) не се срещат, според картата, в нашия край. По нашите изследвания излиза обаче на яве че от тях се състои дъното на девненската долина (между спирката Разделна и Девня). По-стари от дилювиалните наноси съ езерни и морски образу­вания на „терциерната система“; тя е отбелязана със желт цвет. От нея се състои Добруджа и поч­ти цело Варненско.

Най-старите образувания са от „кредната“ сис­тема; тя заема цялата област от Гебедже към Про­вадия, Шумен, Разград и нататък.

При разглеждането на картата очудват ни голями Червеникави петна, на юг от Балкана (между гр. Бургас и Ямбол); те обозначават грамадна подбалканска вулканическа дейност, при която излизала из земните дълбочини лава и пепел. Лавите се втвърдили в камък (андезит и др.), а пепелта в зеленикъв камък (андезитов туф[7])Вследствие на вулканическите извержения (ерупции) съ били иаддигнати земни пластове, та се е образувал Балканът. При почване вулканическата дейност съ се разпукали пластовете и почнала да излиза лава. През некои пукнатини излизат топли извори (бани), които са нанизани при южните поли на Балкана, като почнем с бургаските бани, и завършим с со­фийските и ония в околността на гр. Ниш.

Вулканическите извержения съ ставали в оно­ва време, когато в варненско се утаявали пластове на терциерната система. В нашия окръг са стана­ли изверженията до югоизточния ъгъл до с. Гйозекян, дего се свършва Балканът до Черно море. До това село е отбележено върху геологическата карта едно червеникаво петно (едновремешни лави). Още преди 30 години намерихме тука камани, в които се намирали морски вкаменелости (нумулити) и черни кристалчета авгит. Известно е, че авгитът се среща в лавите на сегашните вулкани.

Почваме с разглеждането на сбирката. Върху първата масичка е поставена котва, която е вка­менена. До нея е окачена вкаменена пушка, а в първата витрина е изложен вкаманен пищов. Тези предмети съ били извадени от морското дъно, при постройката на нашето пристанище. Интересно е, че те лежали в морето около сто години т. е. от руската обсада на нашия град през 1828 г. Вкаме­нените предмети дават ясна представа за образу­ването на морските утайки и за вкаменяване на животни. Ако падне, например, една умрела риба в тиня, ще изгние месото й, а кокалите ще се вка­менят. Между алювиалните образувания са изло­жени два глинени чешменски кюнци, напълнени с варовито вещество (бигор), което се е съсирило от водата. Нашите води за пиене са много варовити.

Преградата между морето и езерото продължава да се насипва с морски песък. Според некои сравнявания излиза на яве, че годишно се нанася око­ло половин метр песък (на длъж). Според това, пре­градата, която е дълга около 1,500 м. се е насипала в продължение на 3,000 години! Според тези изчис­ления ще се засипе вълнолома на нашето приста­нище в продължение на 400 години! Нашето при­станище ще сполети съдбата на древното приста­нище, което се е намирало на северо-запад от но­вата гара (до джамията „Хайрие“) Тука се намери при прокопаването главния канал (колектор) на варненската канализация, затлачения крайбрежен зид на древното пристанище!

Първобитно е било нашето езеро съединено направо с морето, като морски залив. Из народа се говори, че заливът достигвал чак до Провадия и че по тамкашните скали се намирали уж халки, за които вжрзвали кораби! Говори се, че оттеглюването на морето имало връзка с пробиване на Босфора! За това пробиване притежаваме данни, според които босфорският проток се е образувал към края на дилювиалните наводнения. Че варнен­ското езеро е било едно време морски залив се доказва, както ще видим по-долу, от намиране мор­ски утайки с черупки на сегашните черноморски миди, при прокопаването канала между варненското и гебедженското езеро.

В витрината са изложени още от старите наноси (дилюзий) два кътници-зъби, голями кал­ното една тухла на слонове „мамути“, които едно време са живеяли в нашия край! Един от зъбите бил намерен в девненската долина, между спирката Разделна и Девня. Телото на мамутите било покрито с козина; това показва, че климатът бил в дилювиално време студен. Представа за мамутите ни дава картина, която е окачена срещу витрината. На нея се гледат ледникови планини и при полите им върви едно ято (стадо) мамути. Из устата им излизат два голями външни зъби (бивни), които са закривени като полукръг. На картината гледаме първобитен човек, който бил съвременник на мамута. Остатъци на този човек-дивак не са били още намерени в нашия край. За очакване е да се намерят такива, когато ще се проучват пе­щери, които съ служили за убежище на първобитните хора.

Отиваме към втората витрина, в която съ по­местени вкаменени животни, и растения на терциерната система, състояща се от млади (неоген) и от стари образувания (еоцен). От първите се състоят пластовете, върху които е съграден нашия град и всичките височини около града. От старите образувания се състоят височините до Аладън и Гебедже. Окачената срещу витрината цветна кар­тина ни дава представа за животните и растенията, които съ живеяли и расли в неогеново време. На нея се виждат вулкани, и пред тех една разкошна местност с тропическа флора и с блата. Около тех гледаме едно ято (група) голями слонове „мастодони“, на които от горната челюст излизат два го­лями, малко закривени бивни и от долната два по-малки. В блатото гледаме голяма костенурка. Във витрината съ изложени вкаменени кости на тези животни. Очудваме се на грамадните бивни на кътници (с глеч) на мастодона, голями колкото един до три юмрука. Такива зъби се срещат и в града Варна, когато се копаят канали в песъчлив пласт. Очуд­ваме се на един кътник, вкаменен заедно с част от челюстта на грамадно страшилище (Menodus), кое­то живеяло край Камчийските местности. Гледаме част от корубата на голяма костенурка (Trionyx), намерена в лозята при копане един дълбок кладе­нец (до VI полицейски участък). Интересно, е, че подобни костенурки живеят в днешно време в Индия.

Вкаменени листа, подобни на тропическата ка­нела (Cinnammomum), на която кората се употре­бява в готварство. Канелата е расла в неогеново време в цела Европа. Във витрината е изложен един лист на друго тропическо дърво, намерен в лозята близо до резервоара на варненския водо­провод.

След изсъхването на езерата, появили се морета, в които съ живеяли разни животни[8], подобни на Черноморските тюлени, морски мечки(Phoca monachus) дълги до 3 4 метра, В неогеновите морета си живеяли грамадни фоки; техните вкаменени прешлени се намират доста често из варнен&ските лозя и при копане кладенци. Много такива съ изложени в витрината. Като ги сравняваме с прешлените на сегашната фока, на която гръбнакът е окачен над витрината, виждаме, че едновремешната фока е била много по-голема от сегашната. В една витрина съ изложени две вкаменени морски риби и неколко малки; те са намерени край шосето, между Варна и двореца Евксиноград, На местонахождението им се намира сива леска, която се цепи на плочки; тя е изсъхнала морска тиня. Интересни съ малките риби, у които много ясно личи гръбнакът с ребрата, тънки като косми,

Между втората и третята витрина съ изложени части на вкаменени дървета и „игри на природата;. При разглеждането на първите, струва ни се, че гледаме същинско дърво (с чепове и кора). Ударени с челик (стомана) пущат искри, защото се състоят от кремък. Населението ги нарича „габъров камък“ (гюрген таш), защото дървото прилича на габърово. Вкаменените дървета се срещат доста често из Варненско.

„Игрите“ представляват разни форми като : човешки крак, картуна, топка, конски крак, ботуш на крале Марко, стомах на преживно животно, птича човка, костенурка, гнездо с птица и др. Те съ самородни образувания (конкреции). Към тех принадлежат и цилиндрйческите камъни, от които се състоят дикилиташи“ (побити камани) до Гебедже. Една част от грамаден кух декили-таш е поставен в вътрешния двор на гимназията (в гра­дината до кюповете).

В четвъртата витрина съ изложени вкаменени животни, които съ живеяли в еоценово море, което покривало едно време околността на с. Гебедже, Аврен и др. Изсъхналите утайки на това мо­ре излизат в кариерата до с. Аладън : тук те об­разуват варовит пласт на дебелина 6 метра. От камъка на пласта е построен вълноломът на вар­ненското пристанище. Ако отидете да се поразхо­дите по вълнолома, ще видите камак пълен с вкаменени морски животинки „нумулити“ („нумус“ значи на, латински „монета“, защото те съ кръгли и плоски като монета). Освен тех се срещат в камака миди, охлюви, морски таралежи, червеи и зъ­би на акуловидни риби (с запазена глеч). В витрината е изложена цела колекция от тех. Едни от зъбите съ тънки и остри (Oxyrrhina), а другите съ клиновидни и по краищата малко назъбени (Carcharodon). При разглеждането вкаменелостите, изпречва се в мисълта ни еоценово море с плавающи аку­ли и на дъното му нумулитите, грамадни стриди (Ostrea gigantica[9]), червеи (Serpula) с закривени тръбички, миди (Terebratula), морски таралежи и други животни.

Над витрината съ окачени фотографии на Аладънската кариера и декилиташите (побити ка­ймани) до Гебедже. Последните се състоят от твърд песъчлив камък, едновремешна морска утайка (с „нумулитите“).

В десната половина на същата витрина съ изложени вкаменени животни на най-старата гео­логическа система в нашия край, а именно на кредната. Както видехме на геологическата карта море­тата на тази система съ покривали западните части на нашия окръг и продължавали към Шумен, Раз­град и др. В кредното море съ живеяли разни животни. Картината, окачена на отсрещната стена, представлява чудовищни главологи-животни със за­кривени черупки като рог и други с черупки като на охлюва. В началото на черупката, в една куфина е седело животно с пипала, подобно на охтопода. Главоногото с черупка като рог, е грамадно!

Върху неколко масички са изложени неколко вка­менени черупки на други главоноги (Ammonites), голями колкото едно малко колело. Главоногите са били намерени при постройката на железницата за Добрич (до Новградец, с. Емирово и Оборище); те били запазени, благодарение на варненския гражданин Радой Богданов, бивш учител. В витрината са изложени голями охлюви, морски таралежи като „топли“ (ядките им без бодли) и др. По сре­дата на разни вкаменелости са изложени обли кли­нове, намерени до Гебедже, Девня, Емирово и др. Населението верва за тях че падат от небето, когато удари гржм, та ги наричат „гръмови клинове“., На некаде ги наричат „врански калеми“. Научното им название е „белемнити“; те са гла­воноги, които изпотявали вътре в тялото си варо­вити части, както изпотяват сегашните морски гла­воноги „сепии“ (Sepia), продълговата варовита част. Когато такъв белемнит умрял, паднал на морско джно в тиня, меките му части са изгнили, та се е запазила само клиновидната твжрда част.

Срещу витрината е окачена „идеална местност от времето на предната система,“ тя представлява едно голямо езеро (блато), залесено наоколо. На брега му седи едно грамадно чудовище като змей! Срещу картината е поставен, на една масичка, камък с вкаменена глава на некакво чудовище; в една нейна челюст се виждат два зжба. Камъкът е до­несен от с. Мънастир (близу до с. Девня).

На нашия музей е обещана вкаменена глава на некакво животно, което прилича уж на крокодил. Интересната глава била намерена в една кариера до с. Суджас-кйой (Варненско); тя била турена в основата на един хамбар. Притежателът му Р. Па­тронени обещал, че ще я извади и че ще я донесе в нашия музей.

В коридора са окачени картини и фотографии, които обясняват разни геологически явления из на­шия край, а именно: а) подземни реки, б) подхлъзвания, в) срутвания и г) ерозии (измивания).

а) Обръщаме се към голямата картина, по­ставена в дъното на коридора. Гледаме на нея ви- тук свършва текста който имаме.