Началото на подводната археология в света се поставя в далечната 1900 г., когато ловци на сюнгери случайно откриват останки от корабокрушение, датирано в I в. пр. Хр., край о-в Антикитера. Изваждането на повърхността и транспортирането до Атина на товара на потъналия кораб – антични гръцки и римски статуи е организирано от гръцката държава с помощта на военния флот през 1901 г.

Пет години по-късно, в началото на 1906 г., Варненското археологическо дружество, начело с братята Карел и Хермин Шкорпил се обръща към началника на Българския военноморски флот с молба да осигури водолази, с помощта на които да бъдат издирени по дъното на Варненското езеро останки от християнските рицари, загинали през 1444 г. в битката с османците край Варна. Тази инициатива е породена от сведенията, че в близкото минало местни рибари са вадели с мрежите си брони и шлемове от дъното на езерото.

Идеята да се използват водолази за провеждането на подводни археологически издирвания е била иновативна за България, тъй като първата водолазна школа в страната е организирана две години по-рано през 1904 г. Въпреки това от флота решават да отпуснат катер, който да влачи железни куки по дъното на езерото, тъй като по това време всички водолази били заети със строежа на варненското пристанище. Няма информация дали начинанието е имало успех и дали са намерени някакви останки, но независимо от това вече се е зародила идеята и е поставено началото на планирано търсене на археологически находки под вода.

Част от писмото на братя Шкорпил до Началника на флота