Наталия Енева

 

„Хермин притежаваше редки духовни качества. Благ, честен, безкористен, смирен, трудолюбив и общителен с всички обществени среди, той остави най-добри спомени на ония, които го познаваха. Напуснал на младини своето отечество, дойде в България веднага след Освобождението, учителства в разни градове и най-после се засели във Варна. Целият си живот той посвети за изучаването на нашето отечество, което беше станало и негово.“.


Архимандрит Инокентий Софийски – за Хермин Шкорпил

Отговаряйки на апела на Министерството на Източна Румелия, Хермин Шкорпил пристига в България през 1880 г., времето когато се създават първите гимназии в Пловдив и в Сливен. Времето, когато българската държава едва започва да изгражда своята образователна система и няма достатъчно квалифицирани кадри за целта. Въпреки всичко, изискванията към учителите, особено към чужденците, били твърде големи и от тях се очаквало да преодолеят доста трудности и бариери.

В продължение на 26 години Хермин работи като учител в гимназиите на няколко български града – Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна, където преподава история на природознанието, зоология, ботаника, минералогия, география, химия, немски език, антропология, аритметика и чертане, и оставя топли спомени в своите ученици.
Пристига в България с голямата нагласа и намерения за едновременна изследователска дейност, заради „близостта на Балкана, който е геологично слабо изследван“. Той използва всяко свободно от учителските си задължения време (както по-късно и Карел) за своите пътувания и проучвания. Наред с геологическите проучвания и изучаването на флората, откривайки редица нови видове растения, някои от които наречени на негово име, той събира и много археологически паметници.
Още през 1881 г. в Сливен, Хермин издава малката книга „Някои бележки върху пловдивските води“, посветена на комисията по снабдяване на водата на град Пловдив. През 1882 г. в „Първият годишен отчет на Областната реална гимназия в Сливен за 1881–1882 г.“ публикува „Геологическа карта на Южна България“, а през 1883 г. във втория –„Едновремешно море в околностите на Сливен“.
През 1884 г. Хермин основава Сливенското археологическо дружество и музей. По същото време двамата с Карел работят върху написването на учебника по география. Първото издание е под заглавие „География и статистика на Княжество България за долните и горните класове на гимназиите, въобще и за всички, които искат да се запознаят с Отечеството си“. По-късно двамата продължават да работят по неговото допълнение, обогатено с нови факти.

През 1886 г. Хермин Шкорпил заминава за София, където работи заедно с археолога Вацлав Добруски, по-късно директор на Националния музей в София, при систематичното изграждане на археологическата колекция на музея.
През 1888 г. братята издават първата книга от поредицата „Паметници из Българско“ със заглавие „Тракия“ (Сакар планина и околностите ѝ), а през 1896 г. Хермин отпечатва статията „Първобитните люде в България“, както и студията „Доисторические памятники Болгарии“ в руския сборник „Записки Одесского общества истории и древностей XIX“. Двамата публикуват своите изследвания по спелеология в книгата „Кражски явления (подземни реки, пещери и извори)“, първо на чешки и френски, а впоследствие и на български език. През 1898 г. в поредицата „Паметници из Българско“, издават труда си „Могили“ (Пловдив, 165 страници, със 70 изображения), в който представят информация за повече от 1000 могили на територията на България.

През 1902 г., по време на дейността си в Русе, Хермин основава „Природоизпитателно дружество“ и прави описание на археологическата колекция, като заедно с брат си Карел, подава молба за създаването на музей. Тя е одобрена и на 1 януари 1904 г. към реалната русенска гимназия „Княз Борис“ е основан археологически музей.
През 1904 г. Хермин отпътува за Варна, където остава до края на живота си. Живее заедно с брат си и семейството му на улица, която след 1923 г. до 50-те години на XX век носи името „Хермин Шкорпил“, днес „Братя Шкорпил“. Във Варна двамата братя полагат основите на системна документация на града – на археологическа, етнографска, топографска, топомастична, демографска, картографска, фотографска и скицна документация.
Малко след установяването си в града, Хермин Шкорпил е избран за председател на Варненското археологическо дружество и заема този пост до смъртта си през 1923 г. Той изцяло се посвещава на многостранната дейност на Дружеството – на редакционната работа на годишните „Отчети“ и „Известията“ на Варненското археологическо дружество; публикува и изнася лекции и сказки; изследва и популяризира. Статиите от този период, писани в повечето случаи от двамата братя, съдържат съобщения за резултатите от археологическите изследвания във Варна и Варненско – на римския водопровод, римските бани, изследвания на предисторическите постройки на брега на Варненското езеро, на варненските могили, на пясъчния насип между Черно море и Варненското езеро.
Двамата изследват архивите, свързани с похода на полските и унгарските войски с чешките хусити, разположени в Словакия и познати като Искровци, които заедно с румънци, сърби, български доброволци и италианския флот участват в битката при Варна. Карел и Хермин Шкорпил пишат няколко статии свързани с тази проблематика, като през 1923 г. издават по-обширната книжка „Владислав Варненчик 1444-1923“, с карта. Хермин извършва изследвания на подвижните Златни пясъци; на интересното природно явление, известно в България като Побити камъни; на изворите на река Девня. Организира изложби, от които изключително интересна и популярна е „Варна в картини“. От археологическите проучвания и разкопки, в които активно участва, трябва да се споменат тези при средновековния скален Аладжа манастир и раннохристиянската базилика в местността Джанавар тепе, край Варна.

За своята работа не само в България, но и чужбина, Хермин Шкорпил получава огромно признание. Избран е за член-кореспондент на Градския музей във Високе Мито, член-кореспондент на Императорския археологически институт със седалища в Берлин, Рим и Атина, на Австрийския археологически институт във Виена, на Природонаучното общество в Петроград, на Руския археологически институт в Константинопол и на Археологическия институт в София.

След като на 25 юни 1923 г. Хермин Шкорпил умира, Варненското археологическо дружество решава да бъде погребан на Змийския връх /Илан тепе/ до Джанавара, в близост до раннохристиянската базилика, която той проучва от 1919 г.