Наталия Енева

 

През 1915 и 1919 г., под ръководството на Хермин Шкорпил, се провеждат мащабните разкопки в м. Джанавар тепе край Варна, където е разкрита уникална по своя план раннохристиянската базилика от V-VI в., с прекрасни мозайки и богата мраморна украса. Под олтара е открит единственият в света и до днес комплект от три реликвария - мраморен, сребърен и златен, поставени един в друг, днес част от експозицията на Варненския археологически музей. Археологическото дружество успява да издейства от Общината да подари земята около базиликата и част от гората около нея, за да се запази църквата, а мястото да се превърне в парк.

Джанавар тепе е едно паметно място, което заслужава да бъде посетено от всички любители на природата и на старините. Върхът (тепето) е отдалечен от града 4 км в югозападно направление. Надморската му височина е 163 м; към север и запад той има гористи стръмни склонове. Най-прекият път към него е през езерото (с лодка). Под върха, към изток, се простира една гориста равнина с надморска височина около 80 м. Върху нея се е намирала до преди пет години една 5 м висока могила, наречена Илан тепе (т.е. Змейска могила).

Нашето дружество почна да я разкопава през 1915 г., но по причина на световната война разкопките били прекратени и после довършени (1919 г.). Под могилния насип се откриха основи на старохристиянска, еднокорабна базилика (храм) с красива мозайка и кръщелня. Между амвона и олтаря се откри една дупка във вид на кладенец. От дъното му отивал един тунел към престола. Тъкмо под него се намери иззидана скришница, а в нея кутия, която била отворена на 15 юни 1919 г. в присъствието на настоятелството на нашето дружество. Съставен бил акт, който гласи: „Кутията има вид на саркофаг; тя е 22,4 см дълга, 15,02 широка и 16,05 висока; тя е изработена от бял камък (алабастър)“.

След подигането на капака се показа една копринена жълта кърпичка и някакъв предмет, обвит в черна материя. При разрязването й се намери сребърно саркофагче (дълго 9,05 см, широко 6,20 и високо 9 см), в което, като се отвори, намери се трета кутийка, обвита в желт копринен плат, напъстрен с геометрически фигури (ромбове); в него се намери златна кутийка, тежка 300 грама и украсена с безценни камъни (1 зелен и 8 сини). Горният и долният корниз на кутийката, както и предната страна на капачето имат емайлирано украшение във вид на „свастика“. При изтеглянето на капачето се намери вътре едно кокалче от ръка, част от плешка и парче от изгнило дърво*.

На запад от кладенеца, тъкмо под амвона, се намери сводеста гробница от тухли. Когато я отворихме, намерихме в нея един голям и един малък ковчег от липово дърво. Ковчегът се е разпаднал на прах, като емфе, след като е постоял един ден на въздуха. В двата ковчега лежаха мъртъвци.

Кръщелната (с купел) се намира в северозападното отделение на храма; тя има вид на кръст. Към нея се слиза по няколко стъпала. След като бил човек покръстен в купела, излизал е през други стъпала. В старо време обрядът на кръщението се е извършвал в самата черква. В старохристиянската епоха се допущали към кръщението само възрастните.

Х. и К. Шкорпил
Известия на Варненското археологическо дружество, VII
По случай двадесетгодишнината от
основаването на Дружеството
1901-1921 г.


*Грижливото опаковане на кутийките ни навежда на мисъл, че женска ръка ги редила, може би, че самата св. Елена, майка на Константин Велики. В такъв случай има голяма вероятност, че парчето дърво (треска), намерено в златната кутийка произхожда от кръста на спасителя. По предание св. Елена ходила в Йерусалим, дето сполучила да намери кръста. Златната кутийка прави впечатление, че е служила първобитно за криене на женски скъпоценности; тя би могла да бъде даруване на св. Елена.