д-р Милена Георгиева
Началото и новите насоки на образователната система след Освобождението на България през 1878 г. се полагат още по време на Временното руско управление от проф. Марин Дринов. По негова идея и покана, в края на 1879 г. в Княжество България пристига на служба Константин Иречек. Много скоро, в качеството си на главен секретар на Министерството на просветата след заминаването на М. Дринов, Иречек става основна фигура в цялостната организация на модерната, отговаряща на европейските стандарти нова българска просвета.
Може само да се гадае как би се развивала тя, ако в Министерството на народното просвещение е липсвала обединяващата личност на младия чех, който до напускането на страната през 1884 г. осигурява приемственост в образователната политика на Княжество България през първите години на самостоятелно съществуване.
Чрез своя авторитет на учен-славист и с многобройните си познанства сред научния свят той допринася за добрия подбор на специалисти-чужденции в сферата на образованието и в останалите административни структури на държавата.
Изобщо чешко-българските взаимоотношения бележат най-голям разцвет след Освобождението през 1878 г., когато в Княжество България и Източна Румелия пристигат и работят голям брой чехи. Те оставят следи върху цялостното развитие на българската култура и образование, икономика и обществен живот. Те могат да бъдат разделени на четири основни групи според професията им. Очевидно най-значима e групата на учителите, юристите, архитектите, инженерите и художниците, иначе казано интелигенцията. Към тях естествено се включват историкът, смятан за основател на просветното дело в България – Константин Иречек, братята археолози Карел и Херменгилд Шкорпил, художниците Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, ботаникът Вацлав Стрибърни, юристите Рудолф Турн-Таксис и Антонин Бернкопф, предприемачите братя Прошек, архитектите Йозеф Шнитер и Либор Байер и много други.
Чехите формулират своя специфична европейска мисия, произтичаща от особената им роля на славянски анклав в Централна Европа.
За да могат да пристигнат легално в България, те се въползват от културната спогодба между Княжеството и Австро-Унгария. Но интерес за тях представлява и Източна Румелия, в чието устройство участват, като изработват наредбата за съдилищата и за прокуратурата в Органическия устав. Но най-голямо значение за оформянето на светогледа на българите има дейността на чехите в изграждането на модерната българска образователна система. Много са тях стават преподаватели по различни предмети в гимназиите.
На първо място обаче, трябва да се постави ролята на младия чешки историк Константин Иречек (1854–1918), който пристига в Княжество България на 25-годишна възраст. Като внук на историка Павел Шафарик, Иречек възприема дейността си в България като просветителска мисия и действително, поставя основите на европеизираната българска образователна система. Благодарение на неговите сънародници обучението в българското училище, по множество учебни дисциплини се модернизира, въвежда се опитната лабораторна работа, обзавеждат се постепенно кабинети по физика, естествена история, рисуване, първите физкултурни салони. Липсата на учебници, пособия и помагала е сериозна трудност, която стои пред дошлите от чужбина учители, които заедно с българските си колеги разрешават тоз проблем.
Сред тези ентусиазирани млади учени са забележителните фигури и на двамата чехи- братята Карел (1859–1944) и Херменегил (Хермин) (1858–1923) Шкорпил. Те идват в България по покана лично на К. Иречек, който е техен родственик, а те са негови братовчеди. Може да се каже, че семейната среда е първият и най-важен фактор, който обуславя формирането на мирогледа на братя Шкорпил, интереса им към славянския юг.
Преди да пристигнат в България и двамата са учили точни науки: Карел – във Физико-математическия факултет на Карловия университет в Прага, а Херменгил – Естествена история в Лайпциг. Веднага след дипломирането си братята решават да се реализират в България и поемат трудния път на учители в различни български градове – Пловдив, Русе, Сливен, София, Варна, Търново.
Огромна е заслугата им към българската наука, просвета и култура не само като учители, но и чрез приносите им от извънслужебната им дейност. Благодарение на страстта им да обикалят България, да описват нейните природни богатства и старини. Опосредствано мотивацията им може да се открие в пасаж от текст на техен учебник: „Всякой родолюбец е длъжен да знае отечеството си: неговата природа и история, неговите средства за защита, неговия живот и стремления (както в духовно, така и в икономическо отношение), неговите преимущества и красоти, както и неговите недостатъци. С тая позиция расте любовта и предаността към родната земя”.
Днес свързваме имената им най-вече с развитието на българската средновековна история и археология. Постиженията и откритията на Карел Шкорпил днес будят удивление, но малко известни са разнопосочните му приноси към българското образование. Той доживява до 85 години, като 62 от тях работи като български учител.
Непроучени страни от педагогическата му дейност дават и редица документи, съхранявани в нашите архивохранилища. А в Държавен архив – Варна се пази цялото пенсионно дело на учителя Карел Шкорпил. Може да се открие в „Дело №652 по определяне пенсия на Карлъ В. Шкорпилъ от град Варна. Наченато на 29.V.1920 г.”. В него е и рожденното свидетелство на Карел Шкорпил, преведено на български език.
Ценна информация за Карел Шкорпил, който е дългогодишен „първоначален учител” във Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I” се съдържа още във всички Годишни отчети на гимназията, от учебните години, когато той е преподавател там. В тях, както и в Известията на Варненското археологическо дружество се намират някои от най-важните научни статии и съобщения на учения.
В периода, в който живее и работи у нас Карел Шкорпил – 1881 – 1944 г. се осъществяват важни промени в образователната сфера. Държавата съвместно с общините поема грижата за образованието и за неговата организация и управление. Създават се различни степени и видове училища, свързани организационно и съдържателно в система. Образованието се регламентира чрез различни законодателни актове.
Учебното дело в Източна Румелия, подобно на другите сфери на обществения живот, започва да се изгражда, а спокойната политическа обстановка спомага за развитието му. Докато в Княжество България до 1885 г. се изреждат десет министри на просветата, в Източна Румелия управляват само Йоаким Груев и Константин Величков.
Постепенно се поставя началото на една до голяма степен завършена система, даваща превес на общообразователните училища. Тя съответства както на наследените от епохата на българското Възраждане тенденции, така и на съществуващата силна образователна насоченост в средите на следосвобожденското общество, стремящо се към по-бързото си културно издигане.
В тази система своето място заема и младият чешки учен Карел Вацлав Шкорпил. Той е роден на 3/ 15 юли 1859 година в град Високо мито – Чехия. Тогава селището е в границите на Австрийската империя. Неговите родители са Вацлав Шкорпил (1826–1903) и Ана Шкорпил (1829–1897), родена Иречек. Тя е сестра на културния историк Йозеф Иречек (1825–1888) и леля на Константин Иречек (1854–1918). Семейство Шкорпил има 13 деца, от които преживяват седем момчета и едно момиче. Основно образование и долните класове на реалното училище Карел Шкорпил завършва в родния си град Високо мито (1867-1873 г.), а горните класове на реалната гимназия - в град Пардубице, която завършва през 1877 г. През 1882 г. той завършва висша техническа школа, а по-късно и специалност „Математикаˮ в преподавателския физико-математически отдел на Карловия университет в Прага.
От 1.09.1882 г. Карел Шкорпил започва работа като учител в България. Той е гимназиален преподавател по математика, естествознание, технически науки и рисуване в градовете Пловдив (1882-1886), Сливен (1886-1887), Варна (1887-1888), в Русе (1888-1891), и Велико Търново (1891-1894), Варна (1894-1915). От налични документи като издадени от Министерството на народното просвещение «Сведения» на К. Шкорпил се получава точна информация за неговите назначения в съответните учебни заведения, в различните български градове, периодът на учителстване и размера неговото възнаграждение.
 |
 |
 |
От наличните документи става ясно, че от 1 септември 1882 г. Карел Шкорпил „е назначен за учител” първо Източна Румелия, в Държавната Девическа гимназия в Пловдив и там преподава до септември 1884 г. Определена му е „плата” от 4086 лева. През тези 24 месеца успоредно с преподавателската си дейност той развива огромна научно-изследователска дейност в областта на географията, археологията, хидрогеологията, карстологията, ботаниката на България. Прави изключително много за популяризацията на естествените науки (науките за Земята). В работата му пряко участие взема и неговия брат Херменгилд Шкорпил, който също идва в България и също работи като учител. През 1884 г. е Карел е „преместен” да работи като учител в Държавната мъжка гимназия в Пловдив. Там работи 13 месеца, до 1886 г., със заплата 3745 лева. През същата година той е „утвърден в длъжност първостепенен учител”, като това става с Указ №26 от 1 април 1886 г.
Докато учителства в Пловдивскиата мъжка «Св.св. Кирил и Методий» и в Пловдивската Първа девическата гимназии колеги на Карел Шкорпил са изявените млади чешки учени и педагози Антонин Шоурек, Лудвиг Лукаш, Вацлав Добруски, Ян Мърквичка и Ян Херейк Томислав Монин. От българска страна негови колеги в Девическата гимназия са Екатерина Каравелова, Димитър Страшимиров, Христо Балтаджиев и др.
Тези и други данни се намират и в издания като „Вторий годишенъ отчетъ на областна реална гимназия в Пловдивъ за учебната година 1882 − 1883. Пловдив, 1883”, съхраняван в Регионален държавен архив в Сливен,); в „Първъ годишенъ отчетъ на областна девическа гимназия в Пловдивъ за учебната година 1882−1883”, Пловдив, 1883.
От удостоверение от Пенсионното дело на К. Шкорпил научаваме и заплатата му като учител в Пловдивската мъжка гимназия през учебната 1884-1886 г.-„1650 гроша златни” и „от 1.0301886 до 15.09. с.г. 4560 лв”. Поради недостиг на учители Карел Шкорпил е поканен и преподава в Първа девическа гимназия на град Пловдив освен математика и учебните дисциплини, география, технически науки и рисуване. В града учителства от 1882 до 1886 г.
В Пловдив педагогът много допринася за качественото образование на младежта. Той иска подрастващите в това селище добре да се запознаят с природното и с археологическото богатство от този край на България. Затова и започва съвместна работа със своя сънародник – историк, археолог и нумизмат Вацлав Добруски (1858 – 1916), който идва в Източна Румелия като възпитател в семейството на юриста Турин-Таксис и също работи за кратко в Девическата гимназия. Добруски преподава класически езици и история. По-късно, през 1892 г., е назначен за директор на Националния археологически музей в София, който ръководи 18 години и винаги е в полза на братя Шкорпил и тяхната научна работа. Тримата заедно провеждат и етноложки изследвания из страната.
Приносът на работата на чешките учители изобщо, може да бъде открит в няколко области. Те преподават, най-често математика и физика, а също история, естествена история, география, рисуване и други. Важно е да се отбележи, че чехите запълват свободните места, които без тях биха останали свободни. Ако е бил назначен някой друг, вероятно той не би имал необходимата квалификация, защото през това време се е чувствала остра нужда от образовани хора сред българите. Преди всичко на чешките учители е възложено да поддържат кабинетите по съответните предмети. Заслуга на В. Добруски и К. Шкорпил е гимназията „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив да има голяма археологическа и нумизматична сбирка, залегнала по-късно в в основите на Пловдивския археологически музей.
Също така, по това време се въвеждат годишните отчети. От тях днес се черпи много богата информация. Не е известно дали това е заслуга на чешките учители, или на българските директори, които се вдъхновяват по време на следването си в Чехия. А чешките учители, работещи в България след Освобождението са и сред най-добре платените. Днес подобаващо е оценен техният принос. Петима чешки учители са автори на учебници, които по онова време са дефицитни. Между тях са братята Шкорпил, Владислав Шак, Лудвик Лукаш, но най-плодотворният автор е математикът Антонин Шоурек, който издава учебници и сборници по тригонометрия и гео- чехите взимат участие в основаването на научни специалности, които дотогава не съществуват в България.Чешките учители участват и в обществения живот в навсякъде.
В годишните отчети на съответните гимназии са публикувани освен статистически данни и актуална информация и научни доклади и съобщения. Коректно се дават не замо техните графици, часове за класната работа по учебни предмети, но и периода на отпуск на съответния учител, както и периода и целта на служебните ио други видове командировки. От тях се научава и времето за което е ангажиран съответния учител.
В град Сливен К. Шкорпил се установява като учител от края на 1886 до 1888 г. Преподава в Областната реална гимназия, (от 1881 г.), известна още като „Държавно петокалсно училище в Сливен”. Според издадения документ –„Сведение” на К. Шкорпил това негово назначение става с Указ №123 и работата му като учител в този град продължава общо 12 месеца. Тогава директор на средното училище е Георги Кожухаров.
 |
| Сливенска държавна гимназия |
Макар и само за една учебна година той дава много на своите възпитаници и на местната общественост. В 1886 г. – училището в Сливен се именува Държавно петокласно училище, а в 1888 г. прерасва в Държавна педагогическа гимназия. Това школо също свързва историята си с дейността на братята Шкорпил като учители. Хермин Шкорпил е учител по естествена история в Сливенската гимназия от 1881 г. до 1886 г., а брат му Карел преподава по математика и физика през учебната 1886-1888 г. Резултат от активните им проучвания в Сливен и района са книгите „Природни богатства на целокупна България” (1884 г.), „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия” (1885 г.), „Спомен за Сливен и манастирите му. Исторически бележки” (1886 г.) и др. В предговора на „Паметници из Българско” (1888 г.), написан в Сливен през май 1888 г. на празника на Св. братя Кирил и Методий, братя Шкорпил аргументират изследванията си по българска история с желанието те да съдействат: „1) За пробуждание на почитание към родните старини, които са непосредствени свидетели на народната история и народното съществувание. 2) За пробужданието на народното чувство – тази животворна сила на народното съществувание”. Хермин Шкорпил започва да създава в гимназията най-напред сбирка по естествена история. В книгата си „Ископаеми богатства изнамерени досега в Целокупна България”, издадена през 1882 г. в Сливен, учителят отбелязва, че голяма част от минералите, за които пише, се съхраняват в природоизпитателната сбирка на Областната реална гимназия. Като учител в Сливен през 1887 г. К. Шкорпил посеща¬ва и картира Еменската пещера, като създава пър¬вата известна карта на българска пещера (Shkorpil, 1887). По същото време, по покана на К. Иречек, Х. Шкорпил посещава Хисаря и прави геоложко про¬учване за произхода на минералните води и техния химичен състав. А в Третия годишният отчет на Сливенската гимназията за учебната 1883-1884 г. е отбелязано: „При заведението се основа тая учебна година една нумисматическа сбирка” и още: „в началото на тая учебна година се основа още и археологическа сбирка”. Несъмнено създаването на археологическата сбирка в гимназията през учебната 1883-1884 г. е обвързано с една новост в профила на училището през тази година – откриването на класически отдел след V клас, в който се изучават латински и старогръцки. Целта е „по-широко образование и по-обширен избор в науките” и да „приготвюват една част от младите ни за поприще чисто научно” и защото „при тружениците на практическото поле са нужни и помощници-мислители особенно за чисто душевния ни напредък”. Ръководството и учителите в Сливенската гимназия оценяват ролята на „старите” езици в научната подготовка на гимназистите, защото „самата им работа е свързана с тях, тъй като миналото на старите народи и образованието им е писано и запазено на тия езици”. Известно е, че по време на теренните си проучвани в Сливен и района Хермин и Карел Шкорпил попадат на антични надписи, една част от които разчитат и публикуват. Неизвестно е колко от тези надписи се съхраняват в училищната музейна сбирка, но несъмнено ученици от Сливенската гимназия имат възможността да се запознаят с оригинални текстове на гръцки и латински езици. В писмо до тревненския учител и общественик Богомил Даскалов, Карел Шкорпил не пропуска да отбележи, че брат му е основал музеите в Сливен и Русе. Братя Шкорпил, първоначално Херменегилд, а след него и Карел, спечелват за каузата „музей” своите ученици в гимназията, колегите си учители и други представители на сливенската интелигенция. Последователите им се ангажират да издирват, събират, съхраняват и показват материали за миналото.
От 1887 до 1890 г. Карел Шкорпил постъпва като учител във Варненската държавна мъжка гимназия, назначен с Указ № 98. Преподава математически науки. От Годишните отчети се разбира и точното наименование на учебните дисциплини, които води като «първостепенен учител» - «геометрическо чъртение» в 4 –ти реален клас, «математика» в 5-ти клас, «дескриптивна геометрия» в 5, 6 и 7 реални класове. На с. 58-59 от Отчета за учебната 1897/98 г., и списъка на учителския персонал е дадена информация както за предметите, които преподават, така и още ценни данни.
 |
Варненското двукласно реално училище е създадено на 3 ноември 1879 г. Първоначално е настанено в стара турска къща на ул. “Панагюрище”, наета от Варненската община за 60 турски лири годишно. Отначало е заедно с първоначалното училище с 3 отделения. Има 38 ученици. През 1884-1885 г. вече е реална гимназия с 240 ученици, тогава завършва и първият випуск на гимназията. На 18 септември 1885 г. е осветена новата сграда на училището. Тя разполага с 19 класни стаи и различни кабинети. С цел подобряване на образователния процес и средата, в която учениците се възпитават, в двора се оформят няколко сектора: ботанически, овощарски, парк, горски разсадник. Когато идва да работи отново тук, през 1880 г. Карел Шкорпил, наименованието на учебното заведение е «Държавно петокласно училище». То се превръща в Държавна реална седмокласна гимназия, където младежи от цяла Северна България получават средно образование.
По това време Карел Шкорпил, заедно със своя брат Хермин се отдават и на задълбочени географсски проучвания на България. Издадената от тях „География на България“ (1889) е първата значима география на страната, предназ¬начена за българските училища, но и за всички, които обичат нашата родина и искат да я опозна¬ят. С особено значение за статистиката е второто допълнено издание „География и статистика на Княжество България“ (1892).
Следващото място където се установява Карел Шкорпил е град Русе. Постъпва на работа като учител в Държавната мъжка гимназия „Княз Борис”, по силата на Указ №78. От неговото пенсионно дело става ясно, че той и през 13-те месеца работи тук като преподавател по математически науки. По-късно, през 1904 г., по негова инициатива и молба до Министерството на народното просвещение, към гимназията е създаден и музей.
 |
| Държавната мъжка гимназия „Княз Борис” |
Редовната му работа като учител обаче не може да затрудни неговия изследователски дух, водещ го всяко лято на дълги обиколки из почти всички части на новата Българска държава. При всяка от тях той усърдно документира нови и нови следи от миналото на българските земи, много от които без неговото перо щяха да изчезнат без следа за науката.
С Указ №95 Карел Шкорпил е назначен за учител В Мъжката гимназия на Търново. Макар и пребиваващ тук само за 4 месеца, той добре опознава местните старини и околности. Така че по-късно, през 1893 г. той съставя първото им цялостно описание и изработва “План на старата българска столица Велико Търново”.
 |
| Търновската мъжка гимназия “Св. Кирил„ |
В Търновската мъжка гимназия «Св. Кирил» той намира място като преподавател по математика и география, а в свободното си време се занимава с изследвания на старините от този край. Плод на неговите изследвания е „Учебник по география за долните и горни класове на гимназиите и въобще за всички, които искат да се запознаят с отечеството си”(1892). В старата българска трета престолнина той открива неизвестният дотогава на науката Търновски надпис на хан Омуртаг. Той го отвежда по-нанатък към нови историко-археологически загадки и открития. По това врема той започва работа по картиране на трасетата на едни от най-големите старобългарски землени и каменни валове, лагери и крепости от ранната старобългарска епоха. Най-голямото му откритие обаче, обезсмъртило завинаги името му в историята на българската археология, е откриването на Първата Българска столица Плиска. Той има заслугата да локализира “ дома” на българските ханове, проблем, който той разрешава с математическа точност. Условието на тази “задача” на живота му, е зададено в открития в средата на същия век Търновски надпис на хан Омуртаг. Според него този български владетел, обитавайки стария си дом, заповядал да бъде измерена земята и да се построи, на разстояние 40000 оргии от него (85 км), нов преславен дом на брега на Дунава, като посредата между двата дома била издигната всеславна “тумба” – най-вероятно могила с владетелска гробница или отделно стоящ мавзолей. Всъщност, както забелязва Шкорпил – това представлява задача с много неизвестни, единствените сигурни факти в която са течението на река Дунав и разстоянието от 85 км от него до основното средище на ханска България. Взимайки предвид тези изходни данни, той търси следи от такъв важен средновен център, отстоящ на същото разстоение от Дунава. Така достига до заключението, че преди Преслав Българската държава е имала друга, по-ранна столица. Нея той отъждествява с впечатляващите останки от крепостни стени, землени валове и мегалити-девташлари със старините при село Абоба - Плиска. Карел Шкорпил работи и по-късно в Шуменския край, привлечен от загадъчния Мадарски конник. Той е сред най-сериозните му изследвачи, като прави негови рисунки и разчитане на надписите около старобългарския релеф. На една от рисунките, изобразява конника като образ на владетеля «Царь Крумь». А със средства, спестени от скромната си учителска заплата построява дървено скеле, за да може да бъде изследван паметникът и неговото прилежащо епиграфско богатство.
 |
| План на Абоба - Плиска |
Много точни са неговите, карти и планове на столиците Плиска и Преслав. Карел Шкорпил има приноси и за създаването на Шуменското окръжно археологическо дружество и музей през 1902 г. както и на местното сдружение «Българска старина».
Те продължават да бъдат най-верен ориентир на поколения български археолози и до днес. Тези и други изследвания го отвеждат и край българското Черноморие.
Сред най-интересните обекти, от заниманията на Карел Шкорпил е скалният Аладжа манастир. Първооткривателят му изготвя изключителрно прецизна техническа документация и рисунки на обектите и находките, които изследва.
От 1894 до 1915 г. Карел Шкорпил отново заживява във Варна и постъпва на работа като учител в гимназията, която от 1888 г. носи името „Държавна мъжка гимназия Фердинанд I”. Като учители и директори в нея са привлечени видни педагози и специалисти. Гимназията често променя профила си, като става педагогическо училище или реално с класически отдел, без обаче да принизи изискванията си към качеството на преподаване и обучение. От „Сведение за прослуженото време на Карел Шкорпил” издадено за периода 1909-1912 г. от канцеларията на гимназията, става ясно, че за 3 месеца от 1909 г. той е бил „първостепенен учител”, след това през 1909-1910 г. , за 9 месеца е„второкласен гимназиален учител” и през учебната 1911-1912 г. е отново „първокласен гимназиален учител”.
Последвалите войни спъват развитието на училището и се отразяват отрицателно върху образователния процес. Въпреки това, от документи в Пенсионното дело на К. Шкорпил става ясно, че той не спира да работи, а част от учителската му заплата отива във Пенсионен Фонд „Дарено време за войните” . Ето какво е записал собстственоръчно в такъв документ, съхраняван като „Писмо на К. Шкорпил до началника на Пенсионното отделение –София”: „Господин Началник! В сметката ми накрая на пенсионната ми книжка №9301 за 1920 г. /по регистъра №33/, която получих на 15-того фигурира:2/24 -1.IX 1918 г. 7% сл.л. -245.80 лв., 8% дар време-833.15 лв.,Всичко 1078.95 лв. От приложеното тук удостоверение под №1459 от 18.VIII.1920 г. издадено от Дирекцията на Държ. М. гимназия, обаче е явно, че е била напълно внесена 1/24 за Пенсионния фонд в продължение на 12 месеца начиная от 1 септ.1918 и освен това е била внесена сумата 364 лв.10 за дареното време от войните по удостоверение за дарено време приложено и към заявлението вми за пенсия като Ви съобщавам горното Г-не Н-к, моля Ви да се поправи направената от Вас с-ка, в приложената ми тук пенсионна книжка №9301 за 1920 г. и в отделните и листове. С почитание, К. Шкорпилъ, Гр. Варна, 24 август 1920”.
Към това писмо К. Шкорпил прилага и съответните удостоверения за внесените суми – „8% удръжки от заплатата му за Пенсионния фонд за дареното време за пенсия от войните, за времето от 5.Х.1912 до 30.VII.1913 г. вкл. и от 1.IX.1918 до 7.Х. с.г.”.
По това време Карел Шкорпил се включва и в активна защита на българското население в Поморавието, Македония и Добруджа.
Едва през януари 1929 г. става възможно учениците да се върнат в училището. От създаването на гимназията социалните нагласи на учителския екип са силни.
 |
| Мъжка гимназия “Фердинанд I“ |
