За да увеличи броя на членовете на ВАД, като по този начин да увеличи и притокът на старини в музея, Карел Шкорпил излиза с позив-писмо до гражданите на Варна и другите селища в окръга:

            „Град Варна и околностите му – пише Карел Шкорпил в позива – са богати с ценни паметници от най-древна старина. Едни от тях са изложени без никаква грижа за опазването им от разрушението на природните стихии, а други скрити под земята, са изложени на случайни открития от невежи и прости хора, които, ако намерените от тях предмети имат пазарна стойност, ги продават на разни куюмджии и златари, а ако не представляват за тях никаква облага, ги захвърлят и така те пропадат в повечето случаи безизвестно. А тези паметници, макар и неми, са свидетели на цял минал исторически живот. Тези паметници освен грамадното значение, което имат за историята на културата, запазени и разпределени по епохи и народности в един музей, биха представлявали гордост за града пред културния свят …“