През 1888 г. излиза първата обща книга на Хермин и Карел Шкорпил „Паметници от Българско, Част І. Сакар планина и околностите й”. В нея те разглеждат характерните за Сакарския и за Странджанския край долмени – древни мегалитни гробници и светилища. Изградени обикновено от огромни, грубо оформени каменни плочи, представляващи най-ранните опити за специфична архитектура у траките – гробнична и религиозна.
Двамата братя свързват тези паметници с тракийската народност и тяхната най-древна, известна дотогава култура. Широките им познания и работата с чужда археологическа литература им позволяват да дадат точни описания и интерпретации, и да включат в своята публикация и някои визуално близки паралели от други части на Европа. Те сравняват своите открития в Югоизточна България с подобни мегалитни  структури, срещани в  Южна Тракия (Одринско) и в различни райони на Западна Европа.