През годините по различни снимки и картички от Аладжа манастир се забелязва една дребна фигура с дълга брада, винаги в тъмни дрехи, будеща любопитство и интерес. Това е скитникът Тодор Цанев, пазач на народната старина „Аладжа манастир“, родом от Белослатинското село Сокач, Врачанско. Заселил се в скалната обител по негови думи, някъде около 1903-1904 г. на 24-25 годишна възраст.
Ето как описва първите си срещи със скалния манастир:


„През 1903 г. пътувайки от град Балчик до Варна, минавайки през гората забелязах на една височина между скалите малка черквица, към която почнах да се изкачвам правейки пътека. В това време дойдоха козари и овчари хванаха ме и ме изгониха, наричайки ме комита и т.н. Заинтересуван от тая старина, аз реших да издействам чрез надлежните власти да ми се разреши да направя пътека до черквицата, за да може да се отиде до нея, понеже беше местото непроходимо. Така един ден отидох в Митрополията при иконома с молба да ми се разреши да направя пътека до черквицата, обаче същия ми отказа под предлог, че местото било стръмно и непроходимо и с това съм рискувал живота си. След това по съвет на някои лица, отидох за същата цел при г-н Херман Шкорпил – Председател на Археологическото дружество, току що основало се в града (ВАД е основано на 12 декември 1901 г.). Същият изслуша молбата ми ….“
 

Археологическото дружество разрешава на Тодор да се настани в скалната обител и да се грижи за нея. По това време ВАД и Туристическото дружество „Дармадан“, предприемат мащабна кампания за запазване на Аладжа манастир като „народна старина“. Започва се цялостно разчистване на скалния манастир и близките пещери „Каранлъ-маара“ (тур. „черната дупка“ - т.нар. „Катакомби“). В началото на Тодор е възложена задачата да изчисти скалната пътеката, която води до параклиса на второто ниво на манастира. Качването до която е ставало по едно дърво и по една висока стълба. В края на януари 1907 г., той се заема с почистването на пещерите „Каранлъ-маара“, които били затрупани с камъни и пръст. Изчиства и засипаният в близост до пещерите кладенец „Латин бунар“. За неговите води се носели легенди, че били много лековити и още преди изгрев слънце тук идвали хора, за да си измият болните очи. Тодор изравнява и част от мястото пред скалата, в която е издълбана манастирската черква, където заедно с двама негови приятели откриват вода на 6 м дълбочина. За своята работа той не получавал възнаграждение, освен това, от отдадената под наем манастирска градина.
През годините Тодор участва във всички мероприятия на дружествата по облагородяване на района на скалния манастир и предприетите мерки за запазване на гората около него. С помощта на войниците от четири роти на Видинската опълченска дружина е изчистен и изравнен насипът пред манастирската скала, където се оформя една площадка засадена с овощни дръвчета и храсти. Цялата манастирската местност се загражда с каменна ограда, за да се ограничи достъпа на селскостопански животни. Продължава разчистването на пещерите „Каранлъ-маара“, завършило окончателно през 1910-1911 г. В района на манастира се засаждат още овощни и черничеви дръвчета и храсти, а в близката гората - горски фиданки. Под църквата е засадена дива лоза, чиито листа и до днес есенно време обагрят манастира. Цялата местност се превръща в строго охранявана зона.
По това време Туристическото дружество, със съдействието на Окръжния съвет, изгражда една малка стаичка, която да се използва от пазача Тодор и от туристите, оставащи да нощуват в Аладжа манастир. През годините броят на посетителите се увеличавал и през 1920 г. и 1927 г. се изграждат още две стаички за гости на първото ниво. Археологическото дружество разрешавало да се пренощува в манастира, като това ставало предимно през летния сезон, когато освен индивидуални посетители – местни и гости на града, идвали и много туристически групи. Сред посетителите на Аладжа манастир са и българските принцове Борис и Кирил, нейно Величество българската царица, делегатите от Втората археологическа конференция във Варна и много други видни личности. През месец юли 1913 г. (румънската граница е на 6 км северно от Аладжа манастир) пазачът Тодор посреща и 400 румънски войници, чийто подписи и отзиви за посещението им са останали в паметната книга на манастира. Те разглеждат с огромно любопитство историческата ни светиня и остават поразени от местността и от гледката, която се открива от манастирската обител.
За да популяризира скалния манастир като туристическа дестинация, ВАД издава на български и немски език книжката на Илия Венов „Аладжа манастир. Пътни впечатления“. Отпечатва и няколко вида отворени писма (картички) с изглед от манастира, като върху една от тях е имало и малка топографска карта за упътване на посетителите - „за да се популяризира тази единствена по Българското Черноморие старина“. Картичките се продавали от пазача Тодор и в книжарницата на Ат. Велчев.
През 1928 г. в благоустройството на старината се включват и дамите членове на  „Дамския комитет“ при ВАД, основан през април година по-рано. Дамите се грижели за чистотата, добрият ред и гостоприемството на манастира. За по-големите християнски празници, когато имало повече посетители, те оставали за по няколко дни и се занимавали с продажбите на свещи, картички и др. предмети, а със събраните средства набавяли вещи за манастирското домакинство.
Малко по-късно обаче се стига до сериозен конфликт между Тодор и представителките на „Дамският комитет“. Той е обвинен, че се опитва да изгони дамите от манастира и да осуети дейността им. Обвиняват го и в обсебване на манастирско имущество, на даренията, както и в лошо отношение към самите тях и към гостите на манастира. През 1929 г. конфликтът се отнася първо до председателя на ВАД, а след това и до Варненското Околийско Управление. Сведения са взети освен от членовете на „Дамския комитет“ и от двама горски пазачи – Янул Панайотов и Панайот Савов, живели с Тодор в Аладжа манастир, и от земеделеца Захарий Николов работил при него три години. И тримата потвърждават лошия характер на пазачът Тодор, злословенията му срещу ВАД и срещу самият Карел Шкорпил, опитите му да обсеби някои от имотите на манастира и ВАД, скандалите с дамите от комитета и лошото му отношение към тях, неприемливото му държание с посетителите и туристите в обителта, и го определят като човек - вреден за манастира.

Каква е съдбата на пазачът Тодор Цанев след това за сега не знаем, оставаме на бъдещи проучвания.