Живка Янакиева, Чавдар Начев

 

Имената на чехите Херменегилд и Карел Шкорпил са свързват с българската археология, но техният принос в изследване на природните богатства на нашата страна остава непопулярен.
В края на ХІХ век в българското културно пространство са открити много нови средни училища, в които не достигат образовани преподаватели по изучаваните дисциплини. След освобождението на България, по призив на българското правителство в страната пристигат над 300 чуждестранн учители от 22 националности. Току-що завършили университет, един след друг се отзовават на поканата Херменегилд и Карел Шкорпил. Те възприемат България като страна, в която могат да се изявяват не само като педагози, но и като изследователи на българската флора, фауна, минерални ресурси, археологически обекти и др.

Водещ от двамата братя в изучаване на природните дадености на Бългрия е Херменегилд Вацлавович Шкорпил (1858-1923), който е завършил естествена история със специализация „Минералогия и ентомология“ в Университета в Лайпциг.  Той има научни интереси и приноси в българската ботаника, ентомология, минералогия, обща геология, полезни изкопаеми, палеогеография, карстология, спелелология, хидрология, демография и география. Съосновател е на музеите в Сливен, Пловдив, Русе и Варна. Въпреки, че има възможност за успешна професионална кариера в Чехия, той предпочита работата на гимназиален учител в България. Карел Шкорпил (1859 - 1944) е с определени интереси към археологията и работи като учител в Пловдив, Сливен, Варна, Велико Търново. Установява се в град Варна (1894 г.), където заедно с брат си основава Варненското археологическо дружество (1901 г.) и Варненския археологически музей (1906).

За значимостта на трудовете в областта на геологията на братя Шкорпил еднозначно говори тяхното включване в библиографията на обобщаващия труд Геологията на България, написан от първия български геолог Георги Златарски (Златарски, 1927), който ги нарежда в списъка на „домашните геолози“.
След пристигането си в Пловдив Херменегилд Шкорпил започва да събира материали за написване на учебник по география и съставянето на геоложка карта на Южна България, като същевременно прави хербарий, ентомологична и геологична сбирка за училищната колекция.
     През 1882 г. в Първия годишен отчет на Областната реална гимназия в Сливен (Шкорпил, 1882a) Х. Шкорпил публикува статията „Геологическа карта на Южна България“, което е първото обобщение за минералните богатства на нашата страна с обосновка за необходимостта от „практическото значение на познаване на камъните“. В тази обяснителна записка на геологическа карта, Шкорпил казва „За нейната точност трябва да спомена, че съм следвал научните си издирвания неуморимо през цели две години, като съм се водил от издирванията на моите предшественици.“ В края на същата година излиза от печат самата карта (Шкорпил, 1882b), отпечатана в Прага, за което се съобщава във вестник Народний глас № 347.

Съществуването на тази карта в мащаб М 1:420 000 (46 х 94 cm) не е цитирана или коментирана в нито една геоложка публикация до сега. В литературата по геология на България се споменава по-малка карта в мащаб 1:3 000 000, приложена към книгата „Природни богатства в целокупна България“ (Шкорпил, 1884; Бончев, 1955).

Днес Геологическата карта на Южна България в мащаб 1:420 000, дело на Херменегилд Шкорпил не може да бъде намерена в нито една българска библиотека. В резултат на нашите издирвания се установи, че два екземпляра се съхраняват от колекционери (Стара Загора и Варна). Сама по себе си картата е достатъчно интересна и може да бъде предмет на специален анализ.
    Херменегилд Шкорпил издава монографии, свързани с полезните изкопаеми на България, в две издания. В „Изкопаеми богатства изнамерени до сега в целокупна България, с особено зрение на геологическата карта на южна България“, Сливен 1882, 101 стр. (Шкорпил, 1882a) се изтъква научното значение на геологическата карта на България, с препратка към картата, издадена през същата година. Останалите теми са: земетресенията в България; минерални извори; практическо приложение на геологическата карта; злато в България; среброносни руди в България; олово; желязо и железарска промишленост в Самоков; черна желязна руда в Южна България; мед, съединения и сплави; най-разпространените камъне в Южна България и рудниците с таблица на Геологическите формации в Южна България; каменна сол; пещери; приложение на геологическата карта в земеделието; статистика на количеството орна пръст в Южна България; приложение на геологическата карта в промишлеността и др. Съставя списък на повече от 35 минерала и техните находища в Южна България (Шкорпил, 1882c) и както пише: „Голяма част от тези минерали се съхраняват в природоиспитателните сбирки в Областната реална гимназия в Сливен“. Интерес представлява оформлението на заглавната корица (мека) на книгата. На нея вероятно от самия автор са изрисувани, схеми на добив на сол и злато; природните феномени Белоградчишки скали и водопада при Мара-гидик; пещ за добив на желязо при Самоков.

След две години издава преработено и допълнено издание „Природни богатства в целокупна България“ (Шкорпил, 1884) с нова гелогическа карта в мащаб 1:3 000 000. В предговора се акцентира върху необходимостта от подробно изследване на удивителните природни богатства на „нашето отечество”. Споделено е мнение, че те се намират в „онова състояние, в което природата ги е създала” и отправя предупреждение, че чужденците знаят за тези богатства и биха се възползвали от тях, което би означавало „да се готвим да станем слуги. Фразата „Познай себе си” на Делфийския оракул е отпечатана след предисловието и става мото за всички издания на братята Шкорпил. Познавателно-научната стойност на изследванията си Х. Шкорпил допълва с приложените таблици: сведения за топлите Хисарски минерални извори; разходи за добиване на Самоковското желязо преди руско-турската война; находища на въглища; геологически формации; опит за класификация на почвите в Южна България; добиване на морска сол в град Анхиало; за количествата на вината през 1882 г. в Южна България; за количествата на зимните и летните зърнени произведения през 1881 г. в Южна България; за количествата на пашкулите през 1882 г. в Южна България и др.
Във втория годишен отчет на Областната реална гимназия в Сливен за 1882/1883 г. Херменегилд Шкорпил обнародва статията „Едновремешно море в околностите на Сливен“, в която предмет е палеонтологията на района. В статията Върху пловдивската флора (с геологически и фаунистически бележки)” (1897) той включва натрупаните в продължение на 15 години наблюдения на геологията в района на Пловдив, като прави връзка между скали, почви и благоприятни условия за развитие на съответната растителност.
Със съжаление трябва да отбележим, че приносът в геологията на България на Херменегилд Шкорпил остава незабелязан до днес за геоложката общественост. В Природни багатства в Целокупна България (стр.44) той описва за пръв път минерала пироморфит от Лукавица (Лъки). 75 години по-късно известен български учен съобщава пироморфитът като свое откритие. Оставяме без коментар и фактът, че в алманаха „Страници от календара на българската геология (1882-2005) год. името Шкорпил се среща само за издаване схематичната карта в мащаб М 1:3 000 000 през 1884 г., приложена към същата монография. Ни дума за съобщените накратко по-горе монографии и геоложка карта в мащаб 1:420 000.
Хидрогеология. Още през 1881 г. Херменегилд Шкорпил издава в Сливен статията „Някои бележки върху пловдивските води“. Посвещава се на Комисията по снабдяване на водата в г. Пловдив“. В нея са представени изследванията за чистотата на питейната вода в Пловдив, като се изтъква вредата от използването на вода от р. Марица за битови нужди. Извършва геоложки наблюдения на района с предложение за водочерпене от ниските водоносни хоризонти на примера на Дрезден. Към статията е приложена скица на първия известен до сега геоложки разрез на Пловдивски район, изчертана на ръка. В библиотеката на Медицинска академия се съхранява екземпляр от тази статия с посвещение на пловдивския префект г-н Начо Начев.

По покана на Иречек, Херменегилд Шкорпил посещава Хисаря и прави геоложко проучване за произхода на минералните води и техния химичен състав. В книгата си Изкопаеми богатства изнамерени досега в целокупна България (Шкорпил, 1882; 1884) пише, че „водите идват дълбоко от земята, из пукнатините на южните склонове на Средна гора”.
Първите изследвания на извора „Глава Панега“ датират от края на 19-ти век в работите на Шкорпил (Шкорпил, Шкорпил, 1898), които установяват връзката между извора с р. Вит. На базата на своите наблюдения те доказват, че въпреки голямото разстояние от над 12 км реката подхранва извора. Твърдението за връзка между губилищата в руслото на р. Вит при с. Гложене се доказва след години. Херменегилд и Карел Шкорпил илюстрират откритието си с карта на „Подземната Венеция“.


Братята Шкорпил поставят началото на българската карстология, изучавайки българския карст и пещерите от физикогеографска гледна точка. В трудовете "Природни богатства на целокупна България" (1882,1884), "Sources et pertes des eaux en Bulgarie" (Paris, 1898) и "Кражски явления в България" (Прага, 1895; Пловдив, 1900) те за първи път описват много от най-типичните карстови обекти в България. Като учител в Сливен през 1887 г. Карел Шкорпил посещава и картира Еменската пещера, като създава първата известна карта на българска пещера (Шкорпил, 1887).


Херменегилд Шкорпил е автор на няколко статии с ботаническо съдържание, от които най-значителнатата e „Върху пловдивската флора” (Шкорпил, 1897). В нея се съдържат първите по-подробни данни за флората на пловдивските хълмове и околностите на града. Съобщава за намерени лишеи, което е първa находки на тези организми в България. Описва ендемита Astragalus physocalyx, намерен „на живо” едва през 60-те години на ХХ век. Дава първите сведения за черния мъх Grimmia sp. по склоновете на пловдивските тепета. Върху неговата колекция, проф. Веленовски публикува първи принос върху мъховата флора на България. Научният труд е базиран на 98 мъха, 60 вида от които са събрани от Х. Шкорпил. Между тях са новите за науката видове Agrostaemia skorpilii Vel. и Leucodon balkanicus Vel., Silene skorpilii Velen., Fritillaria skorpilii Velen. (Станев, 2001). Чешкият професор съобщава редица нови за България и за науката растения, получените от Херменегилд Шкорпил между които са румелийската жълтуга (Genista rumelica), румелийското карамфилче (Dianthus rumelicus), румелийският зюмбюл (Hyacintella rumelica) и др.
Като учител в Сливен в годишните отчети на гимназията, Херменегилд публикува статии, посветени на българската терминология на 133 растения, които са първите по-съществени опити в тази област (Шкорпил, 1883). Описва изнамереният от него Orchis militaris L. – шлемоносен салеп в месността Сините камъни, който е рядък вид, включен в Червена книга на Р. България. В монографията „Природни богатства на целокупна България“ (Шкорпил, 1884) отделя място за влакнодайните, багрилни и маслодайни растения.
География. Разработката на родната география от български учени започва едва в 1898 г., когато при Висшето училище се открива Географския институт към Софийския университет, в който работят братята Херменегилд и Карел Шкорпил. Много ценни са и проучванията им по география и статистика на България, базирани на данни от първите три официални преброявания в страната, включени във второто допълнено и преработено издание. Издадената от тях „География на България” (Шкорпил, Шкорпил, 1889) е първата значима география на страната, предназначена за българските училища, но и за всички, които обичат нашата родина и искат да я опознаят. С особено значение за статистиката е второто допълнено издание „География и статистика на Княжество България“ (Шкорпил, Шкорпил, 1892). Други трудове на Х. и К. Шкоприл с географска насоченост са за Сакар планина, Черноморското крайбрежие, Североизточна България и др.

Съвсем закономерно Херменегилд Шкорпил обръща внимание на българските почви, като подчертава, че те са голямо национално богатство и гаранция за икономически просперитет. Най-систематични и доста ранни данни намираме в „Природните богатства” от 1884 г. (Шкорпил, 1884). Авторът привежда данни за връзката между минералния състав на скалите и свойствата на почвите. Дава класификация на почвите в Южна България и пръв въвежда в литературата термините „орница” и „сподница”. Класификацията на почвите в Южна България е първа по рода си и в голяма степен обхваща почвеното разнообразие на територия на съвременната Българска държава. В класификацията, под мотото „Орната пръст е главната основа на земеделието”, авторът разделя почвите на 8 типа, като за всеки от тях привежда данни за скалите от които са образувани, географското разпространение, растения виреещи най-добре в съответния тип включително и земеделски култури, за които се предрича голямо бъдеще за България.
Популяризация науките за Земята. Дейността на братята чехи от самото начало е свързана с описание и изучаване на българската природа, като основен двигател на тази дейност е Херменегилд. Те са успели да опишат и изучат едни от най-прекрасните природни феномени на България като Варненското и Белославското езера в техния първоначален вид. Според братята Шкорпил езерата „са една благодат за нашата страна“. Под заглавие „Нашето езеро“ привеждат безценна информация за промяната на флората и фауната във Варненското езеро след прокопаването на канала, съединяващ езерото с морето през 1907–1908 г. Изучават пясъчния насип между морето и Варненското езеро и „Побитите камъни“. Сигнализират за ограничената и застрашена популация на морските тюлени и необходимостта от тяхната защита със специален закон.
На братята Шкорпил дължим просторно описание на Девненските извори, (Шкорпил, Шкорпил, 1910) в техния ненарушен вид, такива каквито са били те в 90-те години на ХІХ век и такива каквито отдавна не са. Приведени са данни за използването на водите, техния химичен състав. Описано е образуването на бигор с данни за скоростта на нарастване (1,066 мм. в година).
Братята Шкорпил Обръщат внимание за необходимоста от съхраняване на вековните дървета в различни части на страната - Вековният чинар при с. Белащица (Върху пловдивската флора,1897 г.), вековния дъб при с. Франга, вековна върба до гр. Варна с обиколка на стеблото 5 м. и др. Сигнализират околийския началник на Шабла за разрушаването на новоткрита пещера с предложение за съхранение и социализиране, „за да бъде посещавана от много хора, които да се любуват на красотите й“ (Годишен отчет на Варненското археологическо дружество (1907).

Приноси към музейното дело. Веднага след пристигането си в Пловдив (1880 г.) заедно с преподаването в гимназията, Херман Шкорпил започва събирането на хербарий и геологична сбирка за училищната колекция. Заедно с Вацлав Добруски и други преподаватели създават в гимназията в Пловдив археологическа и нумизматична сбирка, залегнала в основите на пловдивския археологически музей.
Той основава първата музейна сбирка в Сливенската гимназия през 1883 г., съхранена и до днес, като се включва в създаването на археологическо дружество в града (1884 г.). През 1886 г. заминава за София, където заедно с Вацлав Добруски работи върху систематизирането на археологическата колекция. През 1902 г. в Русе основава Природо-изпитателното дружество и описва, заедно с брат си Карел, археологическата колекция. Двамата подават молба за учредяване на музей към реалната гимназия „Княз Борис“, одобрена на 1 януари 1904 г.
За начало на организираното музейно дело във Варна се приема 1888 г., когато е създадена сбирка от старини на братята Херменегилд и Карел Шкорпил. През 1901 г. по устав, изработен от тях, се създава „Варненското археологическо дружество“, като през 1905 г. Херменегилд става председател на дружеството и уредник на Варненския музей (1906–1921). Отчетите и известията на Варненското археологическо дружество съдържат ценна информация за историята, археологията, географията, етнографията, геологията и др., и в голяма степен са изготвени от Херман.
След смъртта си двамата братя Шкорпил получават огромно признание в своята втора родина - България. Херменегилд Шкорпил е погребан в месността Джнвара, изпратен с почести и признателност от учениците, войската и гражданите на Варна. Пред сградата на музея във Варна има статуи на братята, а във фоайето на музея са поставени техни бюстове. Улицата на която се намира къщата на братята Шкорпил през 1923 г. е наречена от Варненската община – „Хермин Шкорпил“, а през 50-те години на ХХ век е преименувана на „Братя Шкорпил“. На тяхно име е кръстено сегашното село Шкорпиловци. На всеки десет години от основаването на музея във Варна се издава специален сборник в памет чехските просветители.